Адреналинът е средство на избор при деца с анафилаксия



01/05/2007
Адреналинът (epinephrine) е средство на първи избор при деца с анафилаксия в извънболнични условия, според указанията на Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics – ААР), публикувани през март в списание Pediatrics (1). Анафилаксията е остро, животозастрашаващо състояние, медиирано посредством имунологични механизми с участието на имуноглобулин Е, което е резултат от освобождаване на големи количества хистамин и триптаза от базофилните клетки и мастоцитите. Кардиоваскуларният колапс и дихателната недостатъчност са сред най-тежките клинични прояви на анафилаксията, които могат да доведат до фатален изход. Хранителните алергени и ухапванията от насекоми са сред водещите причини за отключване на тежка алергична реакция. Адреналинът е симпатикомиметик с директен инотропен и хронотропен ефект, който стимулира вазоконстрикцията, намалява отока на лигавиците и води до изразена бронходилатация. Той инхибира освобождаването на хистамин, триптаза и други медиатори на възпалението от мастоцитите. Забавеното въвеждане на адреналин при анафилаксия се асоциира с неблагоприятни последици за болните, включително смъртен изход. Той е терапия на първи избор в условията на тежка алергична реакция, за разлика от Н1-антихистамините, които имат късно начало на действие (над един час след приема им) и повлияват предимно кожно-лигавичните симптоми, без да имат ефект върху респираторната и сърдечносъдовата симптоматика. При деца с анамнеза за астма, прилагането на облекчаващи медикаменти като инхалаторен бета-2 агонист, може да намали бронхообструкцията, но няма ефект върху отока на бронхиалната лигавица, нито върху артериалната хипотония, поради което не може да замени адреналина. Лекарите трябва внимателно да обучат своите пациенти и техните семейства за показанията и техниката на инжектиране на адреналина. Симпатикомиметикът трябва да се приложи незабавно при появата на първите симптоми на свръхчувствителност и дори при липсата на алергична реакция след контакт с алерген, който вече е предизвикал анафилаксия с кардиоваскуларен колапс. След инжектирането на адреналина, трябва да се потърси спешна медицинска помощ или болният да се откара в интензивно отделение в най-близката болница. При деца препоръчваната доза на адреналина е 0.01 mg/kg, максимална еднократна доза 0.30 mg. Предпочитаният начин на въвеждане на медикамента е мускулният, позволяващ бързо достигане на пикова концентрация. Венозният път на приложение крие рискове за грешки в дозирането, предозиране и появата на нежелани лекарствени реакции като ритъмнопроводни нарушения. Профилактирането на анафилаксията изисква идентифициране на алергените, обучение на децата и техните родители за отстраняване и избягване на потенциалните алергени и изготвяне на индивидуален терапевтичен план в условията на спешност. Адреналинът се изписва при всички пациенти, преживели анафилактична реакция, при които има риск за повторна алергенна експозиция. Симпатикомиметикът е показан и при деца без анамнеза за тежка алергична реакция, но при които са налице съпътстващи утежняващи фактори като астма, екзема или трудно разпознаване на симптомите на анафилаксия. (КД) Използвани източници: 1. Sicherer S., Simons F. and the Section on Allergy and Immunology. Self-injectable epinephrine for first-aid management of anaphylaxis. Pediatrics 2007; 119: 638-646 http://pediatrics.aappublications.com 2. Sampson H., Munoz-Furlong A. et al. J Allergy Clin Immunol. 2006; 117: 391–397 www.elsevier.com