За новите антихистамини и алергичния ринит



01/03/2007

Антихистамините са най-често предписваните от алерголози и дерматолози средства за лечение на симптомите, свързани с алергични състояния като алергичен ринит и хронична идиопатична уртикария в световен мащаб.

Първата генерация антихистамини (като hydroxizine) са ефективни, но имат седативен ефект.

Началната втора генерация (terfanadine и astemizole) са ефективни и неседативни, но водят до лекарствени взаимодействия, които причиняват сърдечни странични реакции и поради това бяха изтеглени от употреба. Следващата втора генерация като loratidine и cetirizine са с добър профил на безопасност.

Най-новата генерация, като levocetiri-zine и desloratadine (Aerius на Schering-Plough Labo), имат повишена ефикасност и намалени странични действия.

Levocetirizine (Xyzal на UCB Pharma) e неседативен антихистамин. Началото на неговото действие e около един час след приема. Той има много висок афинитет към хистаминовите (H)1 рецептори. В резултат на това блокира свързването на освободения от мастоцитите хистамин с неговите рецептори.

Медикаментът потиска еозинофилния хемотаксис и упражнява противовъзпалително действие. Дозировката от 5 mg еднократно дневно предлага най-оптималното отношение риск/полза за лечение на сезонния алергичен ринит.

Приложението му в тази дозировка за 32 дни е ефективно средство за лечение на симптомите на сезонен или целогодишен алергичен ринит със или без придружаваща астма, показаха резултатите от проучвания с участието на 14 319 пациенти в Европа.

Отзвучаване или подобряване на симптомите (ринорея, назална конгестия, конюктивит, бронхообструкция) е регистрирано при 80% от пациентите в края на лечението. Страничните ефекти от терапията са били минимални.

Оралното приложение на високоселективния Н-1 антихистамин в доза 5 mg еднократно дневно показа добра ефективност за намаляване на симптомите на хронична уртикария (2707 души) или на атопичен дерматит (961 души). Резултатите също показват отзвучаване или намаляване на симптомите при 80% от лекуваните при минимални нежелани странични действия.

Алергичният ринит е IgE-медиирано възпалително заболяване на горните дихателни пътища, което се причинява от контакт на назалната лигавица с алергени. Той засяга сериозно качеството на живот и често е свързан с други патологични състояния като алергичен конюнктивит, синуит и астма. Една трета от пациентите с персистиращ ринит имат или развиват по-късно през живота си астма.

10-30% от възрастните и 40% от децата страдат от алергичен ринит (АР), като заболеваемостта се увеличива през последните десет години. Той се изявява при децата на средна възраст около 10 години и достига максимална честота между 13 и 19 години. Приблизително, една трета от пациентите, които страдат от това заболяване, са на възраст </=17 години.

АР често предшества появата на астма и води до по-тежкото й протичане. Двете заболявания имат общи рискови фактори, но се дължат на различни механизми и имат различни клинични характеристики.

Назалната обструкция при алергичен ринит се дължи на хиперемия на лигавицата, докато бронхиалната обструкция при астма – на спазъм на гладкомускулните клетки на бронхите в резултат на тяхната хиперреактивност.

Селективните H1 рецепторни антагонисти са специфично лечение на алергичния ринит, а бета-2 агонистите – на астмата. Левкотриеновите модулатори са ефективни и при двете състояния. Интраназалните кортикостероиди, прилагани при AP, могат да подобряват симптомите на астма при някои от пациентите.

Поведението при алергичен ринит, според указанията на Световната здравна организация – Allergic Rhinitis and Its Impact on Asthma (ARIA http://www.whiar.com), включва:

– избягване на контакт със специфичния алерген (алергени) или с провокиращите фактори от домашната среда или на работното място

– фармакологично лечение

– имунотерапия*

– обучение на пациента**

Медикаментите, които се използват за лечение на алергичния ринит, се прилагат интраназално или перорално. С изключение на пероралните кортикостероиди, антиалергичните лекарствени средства нямат продължително действие поради което трябва да се приемат на дневна база.

След постигане на контрол на симптомите, ARIA препоръчва намаляване на дозировките на антиалергичните лекарства до достигане на минималната поддържаща терапия, която може да осигури превенция на екзацербациите. Подходът step-up и step-down е сходен на този, използван за контрол на астмата.

Новите генерации неседативни антихистамини или левкотриен рецепторните антагонисти са идеален избор за начална терапия на симптоматични пациенти с лек алергичен ринит.

При средно тежка и тежка форма на заболяването или при конгестия на носната лигавица интраназалните кортикостероиди са по-подходящи за начална терапия, тъй като осигуряват по-добър контрол на възпалението и повлияват всичките главни симптоми на АР.

Ако терапията на първи избор не може да постигне облекчаване на симптомите, тогава се добавя втори или трети медикамент (например неседативен антихистамин или левкотриен рецепторен антагонист или и двата към интраназалния кортикостероид). При риносинуит се включва 10-дневен курс с антибиотична терапия.

* Имунотерапията е показана при пациенти, при които фармакологичното лечение не може да осигури достатъчен контрол на симптомите; при случаи, които отказват да приемат лекарства; при изразени нежелани странични действия на антиалергичните медикаменти, при болни, които имат лош комплаянс към всекидневната продължителна терапия.

** Пациентите и техните семейства трябва да бъдат обучавани за хроничната възпалителна патогенеза на заболяването, за избягване на експозицията на алергени и други провокиращи фактори, за възможните странични действия на терапията (лекарства и имунотерапия), за възможните усложнения на алергичния ринит, вследствие на назалната обструкция, като синуит и среден отит.