Simvastatin при синдром на поликистозните яйчници?



01/03/2007
Simvastatin подобрява ендокринните и клиничните симптоми на синдрома на поликистозните яйчници* (СПЯ, поликистозен овариален синдром - PCOS), чрез благоприятното си влияние върху хормоналния и липиден профил, и маркерите на системно възпаление и ендотелна активация, показаха резултатите от проучване, публикувани през ноември на уебсайта на Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (1). При жени със СПЯ, които са на лечение с орално контрацептивно средство (ОКС)** добавянето на simvastatin води до значимо понижаване на серумните нива на общия тестостерон и неговата свободна фракция, като положително влияние се отчита и върху хирзутизма, нивата на лутеинизиращия хормон (LH) и върху отношението LH/FSH (фоликулостимулиращ хормон). Статинът не води до значимо повлияване на нивата на FSH, пролактина, дехидроепиандростерон сулфата (DHEAS), глюкозните и инсулиновите стойности. Прилагането на simvastatin заедно с ОКС подобрява сигнификантно липидния профил като понижава нивата на общия холестерол и на холестерола в липопротеините с ниска плътност, предотвратява повишаването на триглицеридите при прилагането на ОКС и намалява маркерите за системно възпаление и ендотелна активация, но няма ефект върху холестерола в липопротеините с висока плътност. Тъй като повишените нива и активност на андрогените са една от главните характеристики на СПЯ, то резултатите от това проучване отварят нова възможност за прилагане на статините като ефективно лечение на това състояние. Тези медикаменти могат да намаляват хиперандрогенизма и сърдечносъдовите рискови фактори, смятат авторите на проучването. Използвайки проспективен, кръстосан дизайн, изследователите са рандомизирали 48 жени със синдрома (дефиниран като наличие на два или повече от следните симптоми – олиго- до ановулация, клиничен и/или биохимичен хиперандрогенизъм, или ехографски данни за поликистозни яйчници) на две равни групи. 24 жени са получавали за 12 седмици статин плюс ОКС (20 mg simvastatin плюс 20 mcg ethinyl estradiol и 150 mcg desogestrel дневно), след което терапията е била продължена само ОКС за още 12 седмици, а другата половина са приемали ОКС за 12 седмици, след което към това лечение и бил добавен и статин за още 12 седмици. 94% от пациентките (45 от 48) са били с хиперандрогенизъм и/или хиперандрогенемия (серумни нива на общия тестостерон най-малко 0.6 ng/ml), а 75% (36/48) са имали олигоменорея (под осем спонтанни менструални цикъла на година), като средната възраст на цялата група е била 24 години. Първичен показател за оценка е било нивото на серумния общ тестостерон, като стойностите са били измерени в началото, на 12 седмица (при кръстосването) и на 24 седмица. Изходните нива на общия тестостерон са се понижили с 38% след комбинираната терапия (статин плюс ОКС), докато след самостоятелното прилагане на ОКС с 26%, като дължащата се на статина разлика е значима (p<0.004). След прилагането на статин плюс ОКС е било установено намаление на свободната фракция на тестостерона с 58% в сравнение с 35% при монотерапията с ОКС (p<0.006), а на хирзутизма - с 8.1% в сравнение с 4.7% при самостоятелния прием на ОКС. С-реактивният протеин, маркер за системно възпаление, е бил редуциран с 45% след комбинираната терапия и се е повишил с 6% след лечението само с ОКС (р=0.006). Концентрацията на разтворимите съдови клетъчни адхезионни молекули-1, маркер за ендотелна активация и атеросклероза, се е понижила значимо по-изразено след приложението на статин заедно с ОКС, отколкото само на ОКС (18% спрямо съответно 10%). Приемът на статин е бил свързан и с по-изразено намаляване на серумното ниво на LH в сравнение с монотерапията с ОКС, без да е наблюдавана промяна в нивата на FSH или на пролактина. И след двете терапии е било установена редукция на изходните нива на DHEAS. Терапията със статин е понижила нивото на общия холестерол със 7.5% и на липопротеините с ниска плътност (LDL-C) с 20%, докато монотерапията с ОКС е увеличила общия холестерол с 5%, без да е довела до промени в нивата на LDL-C. Прилагането на статин е профилактирало наблюдаваното повишаване с 20% на нивата на триглицеридите след използването на ОКС. И двете терапии не са били свързани с промени в нивата на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL-C). Не са били наблюдавани нежелани лекарствени реакции или промяна в чернодробната функция. Не е била установена разлика в индекса на телесна маса или в отношението талия/ханш в сравнение с изходните стойности или между двете терапии. Публикувано по-рано през 2006 година проучване показа, че при жени със СПЯ приложението на симвастатин заедно с ОКС за 12 седмици намалява серумния общ тестостерон и нивата на LH, както и подобрява липидния профил, в сравнение с монотерапията с ОКС. In vitro изследвания установиха, че статините намаляват пролиферацията на овариални тека клетки. (КП) * Диагнозата на СПЯ се поставя при наличието на два от следните три критерия: - клинични или лабораторни данни за хиперандрогенизъм - хронична олигоовулация или олиго-ановулация - ехографски данни за поликистозни яйчници (диагностичен критерий при жени на средна възраст, но не и при момичета) Хиперандрогенизъмът е резултат от свръхпродукцията на тестостерон от тека клетките на яйчниците и надбъбречнити жлези. Той се изразява с хирзутизъм, акне, себорея, омазняване на кожата, дефлувиум или фронтална и темпорала алопеция, загрубяване на гласа, увеличаване на мускулната маса, намален размер на млечните жлези и в по-тежките случаи - с вирилизация, включваща клиторомегалия. ** Понастоящем няма одобрена фармакологична терапия на синдрома на поликистозните яйчници. Комбинираните (естроген и прогестин) ОКС от дълги години се използват за регулиране на менструалните цикли и протекция на ендометриума при жени, които не желаят забременяване. ОКС потискат яйчниковата и надбъбречната продукция на андрогени и намаляват симптомите на хиперандрогенизъм - акне и хирзутизъм (за постигане на резултат е необходимо продължителното им приложение - средно 6-8 месеца). Намаляват риска за ендометриален карцином, но се свързват с повишаване на инсулиновата резистентност, нарушен глюкозен толеранс и увеличаване на нивата на триглицеридите (а жените със СПЯ поначало имат по-често повишена инсулинова резистентност, дисгликемия и дислипидемия). От всичките комбинирани препарати, най-подходящ избор за симптоматично лечение на PCOS са тези, чиято прогестинова съставка има ниска андрогенност (norgestimate и desogestrel) или има антиандрогенен ефект (drospirenone, който е аналог на spironolactone). Тяхна алтернатива са медикаменти с прогестини като medroxyprogesterone acetate, който се прилага перорално по 10 mg/ден за 10 дни. След преустановяване на приема, пациентките получават метрорагия, наподобяваща менструален период. Този цикличен контрол може да се повтаря на два-три месеца за намаляване на дългосрочния риск за ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином. Друго лечение на синдрома е metformin, който води до увеличение на менструалните и овулаторните цикли, подобрява фертилитета, намалява чернодробната глюконеогенеза - ендогенната продукция на глюкоза de novo от хепатоцитите (първичен ефект), умерено подобрява усвояването на глюкоза в миоцитите поради подобряване на инсулиновото действие (вторичен ефект), намалява абсорбцията на глюкоза в гастроинтестиналния тракт и теглото (анорексигенно действие). Бигванидинът се прилага в доза 1500 до 2000 mg дневно при пациентки със синдрома за въстановяване на периодичността на менструалните цикли и за подобряване на инсулиновата резистентност, въпреки че той е одобрен да се прилага само при случаи с диабет тип 2. Подобряването на инсулиновата резистентност води до понижаване на инсулиновите нива и това резултира в намаляване на пигментацията и загрубяването на кожата в областта на тила, аксилите, а понякога и по гърдите, между пръстите, по лактите и колената (acanthоsis nigricans). При жените, които желаят да забременеят, могат да се индуцират овулации с перорално приложение на clomiphene citrate. Ефективни са и инжекционните гонадотропини, но поради високата си цена, те са терапия на втори избор (след clomiphene citrate). Spironolactone има антиандрогенно действие и намалява общия, свободен тестостерон като сигнификантно повлиява хирзутизма. Средната терапевтична доза е 200 mg дневно. Медикаментът трябва да се прилага поне 6-9 месеца преди да се появят видимите резултати. След преустановяване на неговия прием, косменият растеж се възобновява. Използва се се при жени в репродуктивна възраст само при осигуряване на добра контрацепция, тъй като (поради антиандрогенните си свойства) може да има тератогенен ефект върху мъжките ембриони. Метформин увеличава овулациите и комбинацията му със спиронолактон налага мерки за избягване на забременяване. Дерматологично средство, което забавя космения растеж и води до умерено подобряване на хирзутизма, е eflornithine hydrochloride. Под формата на крем, той се нанася два пъти дневно върху местата на нежелано окосмяване на лицето. Активната му съставка потиска активността на орнитин декарбоксилазата в космените фоликули - отговорния за космения растеж ензим. За допълнителна информация: Поликистозният овариален синдром - проблем на няколко медицински специалности. MD 2005, юли/бр.6http://mbd.protos.bg Новини от Световния конгрес по проблемите на акушерството, гинекологията и инфертилитета. MD 2005, септември/бр.1 Нови факти за терапията на СПЯ. MD 2006, март/бр.2 Мислете за ”порочния кръг” при синдрома на поликистозните яйчници. MD 2006, март/бр.2 Мetformin - първа линия терапия при жени със синдром на поликистозните яйчници и ановулация. MD 2005, юли/бр.6 Използван източник: 1. Banaszewska B, Pawelczyk L. et al. Effects of simvastatin and oral contraceptive agent on polycystic ovary syndrome: prospective randomized cross-over trial. J Clin Endocrinol Metab published November 14, 2006 as doi:10.1210/jc.2006-1988 http://jcem.endojournals.org