Ракът на гърдата е клинично хетерогенно заболяване



01/03/2007

Адювантната химиотерапия подобрява преживяемостта на пациентките с рак на гърдата, но общопризнат факт е, че ползите от нея не са равностойни при всички случаи.

Молекулярните характеристики на тумора оказват влияние върху неговата чувствителност към химиотерапията. По принцип, негативните на естрогенови рецептори (ER) тумори са по-чувствителни на химиотерапия в сравнение с ER позитивните злокачествени образувания на гърдата.

През последните 25 години бяха разработени няколко генерации режими за адювантна химиотерапия, които доведоха до подобряване на ефективността на лечението, но също така и до увеличаване на неговата токсичност и до чувствително повишаване на разходите.

Мета-анализ на данните от рандомизирани проучвания на комбинираната CMF (cyclophosphamide, methotrexate, 5-fluorouracil) химиотерапия показа, че тя намалява годишната смъртност от рак на гърдата с около 34% при жените на възраст под 50 години и с 10% при тези между 50 и 69 години.

Абсолютното удължаване на живота зависи от абсолютния риск за рецидив на заболяването, бе основният извод от този анализ.

17 проучвания, обхванали 14 470 пациентки, сравняват директно CMF с anthracycline-базираната химиотерапия. Според мета-анализ на техните резултати, включването на anthracycline намалява допълнително годишната смъртност с около 16% в сравнение с прилагането само на CMF.

Антрациклините увеличават обаче токсичните реакции, като водят до вторична левкемия (кумулативната честота за пет години <0.1-0.6%) и до лявокамерна дисфункция (1-2%).

Напоследък, добавянето на таксани към anthracycline-базираната химиотерапия показа малко, но трайно удължаване на свободната от заболяване преживяемост.

Молекулярната класификация на рака на гърдата може да участва в избора на подходяща адювантна химиотерапия.

Хистологичният тип, размерът на тумора, стадият на заболяването, ангажирането на лимфните възли и статусът по отношение на ER и на рецептора за човешкия епидермален растежен фактор 2 (HER2) оказват влияние върху прогнозата, както и върху вероятността за отговор към лечението.

Nottingham Prognostic Index (NPI http://poptop.hypermart.net/brcanpi.html) и Adjuvant! Online (www.adjuvantonline.com/index.jsp) са двете най-често използвани прогностични клиничнопатологични красификационни системи за избора на адювантна терапия (химио-, хормонална или и двете) при операбилен инвазивен карцином на гърдата.

Понастоящем, най-полезната молекулярна класификация на рака на гърдата е базирана на определянето на ER и HER2 статуса.

Пациентките с ER-позитивен карцином могат да спечелят от хормоналната терапия, за разлика от тези с ER-негативен тумор. Определянето на ER статуса е добър предиктор за отговора към хормоналната терапия.

Мета-анализ на Early Breast Cancer Trialists’ Collaborative Group показа по-големи относителни ползи от адювантната химиотерапия при ER-негативно отколкото при ER-позитивно заболяване.

ER-негативните карциноми като цяло са по-чувствителни на цитотоксична терапия.

Следователно, ER-негативните и ER-позитивните злокачествени образувания на гърдата са фундаментално различни и имат различна чувствителност към химиотерапия.

HER2-положителните тумори са най-чувствителни на химиотерапия, но същевременно имат и най-лоша прогноза.

Използвани източници:

1. Pusztai L., Mazouni C., Anderson K. et al. Molecular classification of breast cancer: limitations and potential. The Oncologist 2006, 11 (8): 868-877 http://theoncologst.alphamedpress.org/cgi/content/full/11/8/868

2. Andre F., Pusztai L. Molecular classification of breast cancer: implications for selection of adjuvant chemotherapy. Nat Clin Pract Oncol 2006, 3 (11):621-632 http://www.medscape.com/viewarticle/547360