Пробиотиците като профилактика и лечение на атопичния дерматит



01/03/2007

Приемът на пробиотици* от педиатрични пациенти с атопична екзема подобрява тежестта на симптомите и може да профилактира възникването на заболяването, според обзорна статия, публикувана в списание U.S. Pharmacist (1).

Тъй като нормалната чревна флора е сериозна мукозна защита от патогенните микроорганизми, се предполага, че деца с атопични заболявания имат нарушено развитие на нормалната микрофлора в първите месеци след раждането, което води до повишен антигенен транспорт и високи нива на антигени в организма, отговорни за повишената сенсибилизация и за развитието на алергични заболявания (2).

Резултати от рандомизирано, двойно-сляпо проучване, включващо 56 деца на възраст от шест до 18 месеца с умерена и тежко протичаща атопична екзема, получавали пробиотик (Lactobacillus fermentum PCC) или плацебо за осем седмици, показаха значимо подобряване на симптомите на заболяването в групата на пробиотика (оценени със SCORAD**) два месеца след неговия прием.

Човешкият чревен тракт е стерилен при раждане. Какъв вид микрофлора ще колонизира червата зависи до голяма степен от начина на раждане (вагинално или чрез секцио), вида на хранене (кърмене или хранене с адаптирани млека), гестационната възраст при раждане, пренаталното хранене на майката…

Децата на естествено хранене страдат по-малко от колики и други храносмилателни смущения, поради неутралните олигозахариди в майчината кърма, които стимулират растежа на бифидогенната флора (при кърмачета тя трябва да бъде 99% от чревната флора), която:

– осигурява защита срещу чревните инфекции, причинявани от Salmonella, Shigella Clostridium difficile, Pseudomonas, Candida albicans и ентеропатогенни Escherichia coli

– произвежда млечна и оцетна киселина, които пречат на ферментацията и развитието на нежелани бактерии в червата. По-киселата среда в червата индиректно предотвратява развитието на гнилостни бактерии, които образуват токсични амини от аминокиселините

След прекратяване на кърменето бифидобактериите намаляват и постепенно чревната флора се доближава до тази на възрастните. Приети чрез храната, Bifidobacteria водят до по-бързото развитие на децата поради по-доброто усвояване на белтъчините, като подпомагат също и по-добрата абсорбция на калция и на други минерали и витамини.

Адаптираните млека, които съдържат смес от пробиотици, намаляват значимо честотата на атопичната екзема. Рандомизирано проучване (3) установи възможността пробиотиците да контролират алергичното възпаление при кърмачета на изкуствено хранене. Прибавянето на пробиотик (Bifidobacterium lactis Bb12) към адаптираните млека подобрява в значима степен кожните промени при тях.

В двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, два пробиотика на различни щамове Lactobacillus (L. rhamnosus и L. reuteri) са били комбинирани и давани на деца с атопична екзема на възраст от една до 13 години за период от шест седмици (4).

Комбинацията от двата щама повишава благоприятното въздействие на пробиотика в лечението на атопичното заболяване, смятат авторите. Подобряване на заболяването е било отчетено при 56% в групата на активно лечение спрямо 15% при получавалите плацебо.

Пробиотиците биха могли да бъдат използвани и за профилактика на атопичната екзема при новородени и кърмачета, показаха резултати от проучване сред бременни, фамилно обременени с атопични заболявания жени или с партньори с атопична екзема, които приемали по време на пренаталния период пробиотик.

След раждането, част от децата също са получавали в първите шест месеца пробиотик (Lactobacillus).

След две години, атопична екзема са развили 46 от 132 деца (35%), но при рандомизираните на пробиотик честотата на заболяването е била наполовина по-ниска в сравнение с плацебо групата. След четири години 14 от получавалите пробиотик са развили заболяването, в сравнение с 25 от плацебо групата.

Повечето големи клинични проучвания не установяват сериозни нежелани реакции и усложнения от приема на пробиотици. Описан е случай на чернодробен абсцес, причинен от взимания от пациента пробиотичен щам.

Хората, които развиват усложнения от тази терапия, в по-голямата си част имат тежък коморбилитет, преживели са наскоро оперативна интервенция или са имуносупресирани, показват анализите (5). Не са описани случаи на бактеремия или сепсис при употребата на пробиотици при здрави индивиди.

Един от първите пробиотици в света е раработен в България на базата на Lactobacillus bulgaricus*** от проф. Никола Александров през 80 на XX век. Уникално негово свойство и предимство пред други пробиотици е, че той може да се съхранява при стайна температура, без това да причини загиването на полезните бактерии в него. (КП)

* Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват въздействие върху организма, чрез директното си колонизиране върху интестиналната мукоза и модифициране на естествената чревна флора и на нейната метаболитна активност. Най-често, изготвянето на пробиотици става от деривати на киселиноустойчиви бактерии от видовете Lactobacillus и Bifidobacterium.

** Тежестта на заболяването се определя с индекса SCORAD (severity scoring of atopic dermatitis), въведен от European Task Force on Atopic Dermatitis, който включва следните симптоми: еритема, васкуларизация, екскориация, наличие на крусти и едем в засегнатите участъци. Всеки от тези симптоми се оценява по четирибална скала (от нула до три) в зависимост от локализацията и интензитета на лезиите.

*** Лактобацилус булгарикус (Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus delbrueckii subspecies bulgaricus) е една от бактериите, използвани за производството на кисело мляко. Другата е Стрептококус термофилус (Streptococcus thermophilus) – единствената безвредна за човека стрептококова бактерия).

Lactobacillus bulgaricus е описана за първи път през 1905 година от българския студент по медицина Стамен Григоров в доклад, изнесен в института „Пастьор“ в Париж.

Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна и една кълбовидна бактерии. По-късно пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus (кръстена е на България), а кълбовидната – Streptococcus thermophilus. Благодарение на L. bulgaricus, киселото мляко е естествен пробиотик.

Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия, лактобацилус булгарикус (както и стрептококус термофилус) причиняват естествена млечнокисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко.

За допълнителна информация:

Как да предотвратим алергичните заболявания при деца. МД 2006, 2/октомври http://mbd.protos.bg

Пробиотиците намаляват честотата на атопичния дерматит при кърмачета. МД 2006, 2/октомври

Използвани източници:

1. Greene J. The Role of Probiotics in Treating Atopic Eczema. US Pharm. 2006;11:70-76 http://www.uspharmacist.com

2. Ogden N., Bielory L. Probiotics: a complementary approach in the treatment and prevention of pediatric atopic disease. Curr Opin Allergy Clin Immunol. 2005;5:179-184 http://www.co-allergy.com

3. Isolauri E., Arvola T., Sutas Y. et al. Probiotics in the management of atopic eczema. Clin Exp Allergy. 2000;30:1604-1610 http://www.blackwellpublishing.com/journal.asp?ref=0954-7894

4. Rosenfeldt V., Benfeldt E. et al. Effect of probiotic Lactobacillus strains in children with atopic dermatitis. J Allergy Clin Immunol. 2003;111:389-395 http://www.jacionline.org

5. Boyle R., Robins-Browne R., Tang M. Probiotic use in clinical practice: what are the risks? Am J Clin Nutr. 2006;83:1256-1264 http://www.ajcn.org