Нови стандарти за скрининг на каротидни стенози



01/03/2007

Нови стандарти за скрининг на екстракраниални асимптомни стенози на каротидните артерии публикува през януари Society of Vascular and Interventional Neurology в списание Neuroimaging (1).

Доплеровият ултразвук е предпочитан метод за диагностициране на заболяването, като към него могат да се прибавят магнитно резонансно изобразяване (MRI) и компютърна томография (CT).

„Ранното диагностициране на каротидните стенози и лечението им по оперативен или ендоваскуларен път води до превенция на инсулти”, заяви д-р Adnan Qureshi от University of Minnesota, САЩ и водещ автор на новите препоръки.

Честотата на каротидните стенози варира между 2 и 18% в общата популация. При липса на симптоми не се налага оперативно лечение. Каротидна ендартеректомия се извършва при стенози >60% или при сигнификантни билатерални лезии.

Новите указания препоръчват скрининг за стеноза на каротидните артерии при различни заболявания и рискови фактори:

– пациенти на възраст >65 години с наличие на поне три рискови сърдечносъдови фактори

– особено внимание при болни, подложени на аортокоронарен байпас (CABG), които имат съпътстващ диабет, периферна съдова или мозъчносъдова болест – над 20% от пациентите, подложени на CABG имат каротидна стеноза >50%

– случаи със симптомна периферна съдова болест

– пациенти с абдоминална аортна аневризма и съпътстващо мозъчносъдово заболяване

– наличието на стенози на бъбречните артерии само по себе си не е показания за скрининг, макар че съществуват проучвания, които показват, че стенози >60% са свързани с повишен риск за каротидни лезии

– злокачествени заболявания в областта на главата и шията, при които се прилага лъчетерапия, особено ако тя е в дози над 45 Gy

– честотата на симптомни рестенози след извършена каротидна ендартеректомия е сравнително ниска и при тези пациенти не се препоръчва рутинен скрининг. Необходимо е годишно проследяване на състоянието на контралатералната артерия

– честотата на рестенози след стентиране варира в широки граници, поради което е трудно да се изработят стандарти за поведение

– скрининг се препоръчва при пациенти с анамнеза за исхемични инциденти в ретината, особено при липса на мигрена или сърдечна емболизация

– оплаквания от световъртеж, синкоп и шум в ушите не са индикация, за рутинно проследяване

(ИТ)

Използван източник:

1. Qureshi A., Alexandrov A., Tegeler C. et al. Guidelines for screening of extracranial carotid artery disease: a statement for healthcare professionals from the multidisciplinary practice guidelines committee of the Society of Vascular and Interventional Neurology. J Neuroimaging 2007; 17:19-47 http://www.blackwell-synergy.com