Мозъчните тумори при деца могат да са резултат от инфекция



01/03/2007

Вероятността за развитието на тумор на ЦНС при деца може да зависи от броя на техните братя и сестри (сиблинги) в семейството, което предполага участието и на инфекциозни агенти в етиологията на заболяването, показаха резултатите от анализ на Altieri и сътр., публикувани през декември в списание Neurology (1).

“Нашият анализ установява наличието на висок риск за появата на новообразувания на ЦНС при деца, живеещи в големи семейства, като вероятността нараства с увеличаване на броя на по-младите сиблинги”, коментира д-р Andrea Altieri от Karolinska Institute в Швеция.

Мозъчните тумори заемат второ място по честота сред малигнените заболявания в детската възраст, непосредствено след левкозите. Факторите, асоциирани с висок риск за новообразувания на ЦНС, включват йонизираща радиация, фамилна обремененост, както и някои редки генетични синдроми.

Резултатите от няколко изследвания предполагат участието на вируси в етиологията на заболяването. Доказателства в полза на инфекциозната теория са:

– изолиране на вирусни нуклеотидни последователности от туморните клетки

– разпространение в определени географски райони

– сезонност в пика на заболеваемост

Екипът на д-р Altieri е анализирал данните от Swedish Family-Cancer Database, който включва информация за 13 613 случая с хистологично доказани тумори на ЦНС, като е отчетено влиянието на фактори като възраст, фамилна обремененост, социалноикономически статус. Авторите припомнят, че Швеция е страната с най-висока честота на астроцитомите при деца в света.

Резултатите показват, че рискът за развитие на новообразувания на ЦНС е значително увеличен при децата с четири или повече сиблинги в сравнение с тези, които живеят без братя/сестри.

При пациентите на възраст под 15 години, вероятността за появата на астроцитом, медулобластом, епендимом, менингиом и невробластом е била сигнификантно по-висока при децата с три или повече по-млади сиблинги, съпоставени с тези, които живеят без братя/сестри. Не е установена връзка между броя на по-възрастните сиблинги и риска за мозъчен тумор в детската популация.

Данните от анализа предполагат участието на инфекциозни агенти в етиологията на мозъчните тумори. Бъдещи клинични проучвания, с участието на достъчно голям брой пациенти, биха могли да докажат връзката между инфекциите и злокачествените заболявания на ЦНС, като вниманието на учените трябва да се фокусира не само върху вида, но и върху честотата на инфекциите, както и възрастта на децата.

Много от новообразуванията в детската възраст вече са лечими, но ефективността на терапията е свързана с тежки последствия, като над 60% от оцелелите имат поне едно хронично усложнение, твърдят д-р Ken Oeffinger и сътр от Memorial Sloan-Kettering Cancer Center в New York, САЩ през октомври в New England Journal of Medicine (NEJM) (2).

Последните резултати от проучването Childhood Cancer Survivor Study (CCSS) показват, че почти 25% от децата, преживели онкологично заболяване, развиват впоследствие три или повече хронични нарушения. Усложненията включват вторични неоплазми, сърдечносъдови заболявания, бъбречна недостатъчност, тежки скелетно-мускулни поражения и ендокринопатии.

CCSS е проект, водещ началото си от 1994, който се провежда в 25 педиатрични онкологични центрове. Проучването проследява здравния статус на всички оцелели деца, диагностицирани със злокачествено заболяване в периода 1970-1986, като го сравнява с този на техните сиблинги. Посоченият период е времето, когато се извършва значителен напредък в терапията на повечето неоплазми в детската възраст.

“Тези данни потвърждават изключително високата честота на късните, в преобладаващата част от случаите и постоянни усложнения, до които води интензифицираната химио- и радиотерапия”, коментира д-р Philip Rosoff от Duke University School of Medicine в Durham, North Carolina в уводна статия на NEJM. “Те показват, че рискът за развитието на вторични компликации е кумулативен” (3).

Почти 75% от децата с онкологично заболяване достигат до зряла възраст благодарение на интензифицираните терапевтични режими, което налага те да бъдат стриктно мониторирани от специалисти, познаващи нежеланите реакции, свързани с лечението.

Според д-р Rossoff, най-добрият подход за проследяването на тези пациенти е да се предостави достатъчно информация за възможните усложнения на лекуващите ги семейни лекари и интернисти, които да работят в в сътрудничество с квалифицирани онколози.

Необходимо е пациентите да имат специални медицински досиета, в които в детайли да се отразява проведеното лечение, използваните антиканцерогенни медикаменти, дози йонизираща радиация и свързаните с тях усложнения и нежелани последствия. Тази документация трябва да се предоставя от болните на лекуващите ги лекари.

По последни данни, CCSS обхваща 10 397 пациенти и 3034 сиблинги. Средната възраст на участниците е 26.6 години, като средният период на преживяване след поставяне на диагнозата е 17.5 години (преживяемостта варира между шест и 31 години). Информацията за наличието на усложнения и хронични заболявания е събрана с помощта на въпросници, като вторичните неоплазми и смъртният изход са потвърдени от лекари.

Резултатите показват, че 62.3% от оцелелите имат поне едно хронично усложнение, свързано с лечението, 25.3% – три или повече компликации, а 27.5% са преживели състояние, което е застрашило техния живот.

В сравнение със сиблингите, участниците в проучването имат три пъти по-висок риск за развитието на хронично заболяване (Relative Risk, RR 3.3) и осем пъти по-голяма вероятност за появата на животозастрашаващо или тежко инвалидизиращо нарушение (например, миокарден инфаркт, застойна сърдечна недостатъчност, вторична неоплазма, RR 8.2).

Пациентите, включени в CCSS, са били диагностицирани със следните новообразувания – ЦНС тумори, болест на Hodgkin, левкемия, тумор на Wilms, невробластом, саркоми. От тях на най-висок риск, в резултат на интензифицираната терапия, са били изложени децата с костни тумори (тежка инвалидизация), с мозъчни тумори (значително нарушение на когнитивните функции) и тези с болест на Hodgkin (вторични злокачествени заболявания, кардиопатии).

Някои от прилаганите режими са били свързани с почти десетократно нарастване на риска за появата на животозастрашаващо или тежко инвалидизиращо нарушение – лъчетерапия в областта на гръдния кош, съчетана с bleomycin или anthracycline, радиотерапия на гръден кош и корем, лъчетерапия в областта на корем/таз в комбинация с алкилиращ агент.

Авторите напомнят, че всички участници в проучването са били лекувани преди 1986. Подходът при лечение на онкологичните заболявание се променя динамично, като новите режими са свързани с по-голяма преживяемост на пациентите.

“…последствията от злокачествените заболявания, подобно на сърповидноклетъчната анемия, муковисцидозата и много други болести с начало в детската възраст, не изчезват, когато пациентът достигне 18 или 21 години. Ето защо, дори едно дете с неоплазма да бъде напълно излекувано, усложненията от терапията са дългосрочни, често доживотни което налага те активно да се изучават и лекуват”, заявява д-р Rossoff. (КД)

Използвани източници:

1. Altieri A., Castro F. et al. Association between number of siblings and nervous system tumors suggests an infectious etiology. Neurology 2006; 67: 1979-1983 http://www.neurology.org

2. Oeffinger K., Mertens A. et al. Chronic health conditions in adult survivors of childhood cancer. NEJM 2006; 355:1572-1582 http://content.nejm.org

3. Rosoff P. The two-edged sword of curing childhood cancer. NEJM 2006; 355:1522-1523