Захарта – рисков фактор за рак на панкреаса?



01/02/2007
Честата употреба на храни и напитки с високо съдържание на добавена захаp* може да участва в пагогенезата на рака на панкреаса, показаха резултатите от проспективно проучване, публикувани през ноември в American Journal of Clinical Nutrition (1). Според авторите, консумацията на добавена към храни и напитки захар повишава риска за развитието на неоплазията поради честите епизоди на постпрандиална хипергликемия, водещи до повишена инсулинова секреция (хиперинсулинемия). В популационно-базираното кохортно проучване са участвали 77 797 души в Швеция на възраст между 45 и 83 години, без анамнеза за неопластично заболяване или диабет, които са били проследени за средно 7.2 години. Целта е била да се изследва връзката между количествената употреба на захар като подслаждащо средство и риска за възникване на рак на панкреаса след изключване на влиянието на индекса на телесна маса, тютюнопушенето и приема на алкохол. По време на изследването са регистрирани 131 случая на панкреасен карцином (61 жени и 70 мъже). Между категориите, консумиращи най-много и съответно най-малко захар, са били установени следните разлики: по-голяма степен на вероятност за развитието на рак на панкреаса 1.69 пъти при висока употреба на добавена захар; 1.93 пъти - на захарни газирани напитки и 1.51 пъти – на плодови сиропи и подсладени плодове. Ракът на панкреаса има лоша прогноза – по-малко от 20% от заболелите преживяват първата година след поставянето на диагнозата, по-малко от 5% - пет години и само около 15% са подходящи за оперативно лечение**. Етиологията на заболяването е неясна, тютюнопушенето е един от преполагаемите рискови фактори (два пъти по-голяма честота сред пушачите). Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, холелитиазата, абнорменият глюкозен метаболизъм, инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията участват в механизмите за развитието на злокачественото заболяване. Анамнезата за диабет също се свързва с два пъти по-висок риск. Жени, но не и мъже, които консумират редовно подсладени със захар безалкохолни напитки имат 1.57 пъти по-висока вероятност за панкреасен карцином, която допълнително се увеличава 1.98 пъти при индекс на телесна маса >25 kg/m2 и 2.02 пъти при намалена физическа активност, показаха резултатите от друго проспективно проучване, публикувани през 2005 година (2). Употребата на подсладени с изкуствени подсладители (лайт) напитки не е била свързана с повишен риск. Според авторите на това проучване, напитките с бързоабсорбиращи се захари увеличават риска за рак на панкреаса, особено при жените с инсулинова резистентност. Вероятна причина за това е глюкозното обременяване, което води до повишени нужди от инсулин за овладяване на постпрандиалните гликемични пикове и компенсаторната хиперинсулинемия. (КП) * Трапезна захар - често използвана като подслаждащо средство; дизахарид (захароза, сукроза, изградена от глюкоза и фруктоза) ** При около 70% от случаите карциномът се локализира в главата на панкреаса, при 20% - в тялото и при 10% - в опашката. Най-често произлиза от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%). При болни в I и II стадий са показани радикалните операции. Частична дуоденопанкреатектомия (резекция по Whipple) се извършва при локализация на заболяването в главата на панкреаса. При тумори в тялото или опашката се извършва левостранна резекция или тотална панкреатектомия с премахване и на слезката. Палиативни интервенции: - при жълтеница, за да се поддържа проходимостта на ductus choledochus, се поставя стент или дренаж по ендоскопски път или се прави билиодигестивна анастомоза - за намаляване на болковия синдром се извършва блокада на ganglion coeliacum Използвани източници: 1. Larsson S., Bergkvist L.,Wolk A. Consumption of sugar and sugar-sweetened foods and the risk of pancreatic cancer in a prospective study. Am J Clin Nutr. 2006;84:1171-1176 www.ajcn.org 2. Schernhammer Е., Hu F., Giovannucci E. et al. Sugar-sweetened soft drink consumption and risk of pancreatic cancer in two prospective cohorts. Cancer Epidemiology Biomarkers & Prevention 2005, 14: 2098-2105 http://cebp.aacrjournals.org