Термопластика за повлияване на гладкомускулната дисфункция и хипертрофия при астма



01/02/2007

Термичната аблация на гладката мускулатура на хиперреактивните дихателни пътища чрез бронхоскопия намалява екзацербациите на заболяването и сигнификантно подобрява качеството на живот при пациентите с бронхиална астма, показаха резултатите от проучване, представени на годишната среща на Американската колегия на гръдните хирурзи, проведена през октомври в Salt Lake City (1).

Прилагането на ендобронхиална термопластика намалява тежестта на пристъпите при тежка астма чрез редуциране на количеството на гладкомускулната тъкан в средните и големи бронхи.

Рандомизираното проучване Asthma Intervention Research (AIR) включва 108 пациента, на средна възраст 39.4 години, с лош контрол на умерена към тежка, персистираща астма. Болните са били на терапия с инхалаторен кортикостероид beclomethasone във високи дози (200 mg и повече) дневно, както и с дългодействащи бета2-агонисти. Предпроцедурно стойностите на форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1) били между 60% и 80%.

Участниците са били разделени в две групи – в първата пациентите са продължили медикаментозното си лечение, което е било оптимизирано. Във втората група е била проведена ендобронхиална термопластика (с помощта на катетър с термичен връх е била редуцирана гладкомускулната маса на всички достъпни бронхи), като процедурата е извършена на три етапа, всеки с продължителност 30 минути.

След манипулацията са били проведени контролни изследвания на FEV1 на третия, шестия и 12-ия месец. Две седмици преди всяка визита, за по-точна оценка на ефективността от проведената термопластика, участниците е трябвало да се въздържат от прием на дългодействащи бета2-агонисти.

Анализът на резултатите показва 50% редукция на екзацербациите в групата на пациентите с термопластика в сравнение с контролите, както и повишаване на качеството им на живот със значително намаляване на медикаментозната терапия при нужда.

Непосредствено след процедурата (един-два дни), е било наблюдавано влошаване на симптомите на заболяването, но те са затихвали няколко седмици след това.

Данните от хистологичните резултати на бронхите преди и след ендобронхиалната термопластика показват редукция на гладкомускулната маса. Ефектът е наблюдаван само в областта на третираните участъци.

Бронхиалната астма има два основни патогенетични компонента – бронхиалното възпаление и гладкомускулната дисфункция. Въпреки тяхната връзка в началото на заболяването, в развитието му те придобиват независим ход и налагат различно лечение.

Според авторите на проучването, приложението на ендобронхиалната термопластика може да намали гладкомускулната дисфункция и хипертрофия при астма.

При животински модели тези положителни промени в дихателните пътища персистират поне три години. Предстои доказване доколко ефектът е траен и приложим в практиката при пациенти с трудно овладяваща се бронхиална хиперреактивност. (КП)

Използвани източници:

1. Asthma Intervention Research (AIR) Trial. CHEST 2006: 72nd Annual International Scientific Assembly of the American College of Chest Physicians October, 2006, Salt Lake City http://www.chestnet.org/CHEST/program