Tamiflu срещу грипната невраминидаза -идеалният удар върху идеалната мишена



01/02/2007
Грипът е контактно инфекциозно заболяване, причинено от Influenza virus A и B. Засяга всички възрастови групи, но най-застрашени от тежко клинично протичане и изява на усложненията са деца под 2-годишна възраст, възрастни над 65 години и хора с хронични болести. Всяка година, особено през есенно-зимния период, се заразява около една десета от населението на земята. Грипните вируси се разпространяват от човек на човек чрез кашлица и кихане от инфектирани индивиди. Неусложненото заболяване протича с треска с повишена температура, главоболие, мускулни болки, отпадналост, кашлица, възпалено гърло, хрема. Грипът може да изостри някои неизвестни до момента състояния (белодробни или сърдечни), да предизвика вторична бактериална или първична грипна пневмония. Грипната инфекция може да се асоциира с енцефалопатия, трансверзален миелит, синдром на Рей, миозит, миокардит и перикардит. Смъртните случаи, свързани с грип, могат да са резултат на пневмония, екзацербация на кардио-пулмонална или друга болест. В проучване по време на грипни епидемии са регистрирани около 36 000 грип-асоциирани смъртни случаи за периода 1990-99 година. Понастоящем грипната ваксина е основно средство за превенция на грипа и свързаните с него усложнения. Всеки, който желае да намали риска за заболяване, може да се ваксинира. Ваксинацията приоритетно се препоръчва на групи хора, които са с повишен риск за усложнения (деца под 23 месеца и възрастни над 65 години, пациенти с хронични белодробни и сърдечни болести, метаболитни разстройства, чернодробна недостатъчност, имуносупресия, нервно-мускулни болести), здравни професионалисти и такива, които се грижат за малки деца и възрастни хора. Дори и редовната годишна противогрипна ваксинация не гарантира стопроцентово предпазване от грипна инфекция. Ваксини, които включват изолати от всички налични грипни щамове, осигуряват между 70% и 90% ефикасност на защита. При суспектна или доказана грипна инфекция, основно и най-разпространено средство са симптоматичните лекарства – антипиретици, витамини, противокашлични, имуностимулатори от природен произход. Често се предписват антибиотици, които имат ефект при насложена бактериална инфекция. Нито един от тези медикаменти, обаче, не атакува причината, не намалява възпроизводството на вируса и не намалява риска за усложнения. Борбата с грипа получи съвсем нови перспективи с откриването и въвеждането в клиничната практика на лекарствени средства за етиологичното му повлияване. От началото на 80-те години на миналия век широко се разпространиха два антивирусни препарата – амантадин и ремантадин. Те обаче са неефективни при инфекция с грипен вирус тип B, приемат се по определени терапевтични схеми с вариращи дозировки, имат неблагоприятни взаимодействия с някои нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и алкохол, което (заедно с бързо възникващата резистенстност към вируса) ограничава техния клиничен потенциал. Идеалният антивирусен агент би трябвало да: - действа срещу всички клинично значими щамове на грипния вирус - е мощен и да въздейства конкретно на вирусната невраминидаза - действа бързо, да предотвратява възпроизводството, разпространението и предаването на вируса - е ефективен година след година - се прилага лесно - е добре поносим. Вирусът на грипа има способността да променя често своята структура, което доскоро затрудняваше намирането на стабилна такава, към която да се насочат антивирусните средства. В началото на 80-те години на миналия век бе открита активната част на ензима невраминидаза от вирусната повърхност, който остава в голяма степен запазен във всички вирусни щамове. Този ключов ензим улеснява вирусното разпространение в респираторния тракт и поради това неговата активна част става идеална мишена за разработване на нови лекарства, действащи като конкурентни инхибитори. По този начин се блокира цикълът на вирусното възпроизводство и се намалява възможността за развитие на резистентност към лекарството. Знаейки, че връхната точка от вирусното размножаване се достига до втория ден от хода на инфекцията (което съвпада с изявата на клиничните симптоми), е очевидно, че колкото по-бързо се прекъсне цикълът на вирусното възпроизводство, толкова по-добри ще бъдат очакваните клинични резултати. Използването на инхибитор на невраминидаза с цел да се прекъсне цикъла на инфекцията, както в горния, така и в долния респираторен тракт, ни предоставя голям потенциал за лечението на грип. Първият разработен инхибитор на невраминидазата – занамивир предотвратява in vitro възпроизводството на вируса на различни видове животински грип. Оказва се ефикасен и при хора, но има твърде ограничена бионаличност при перорална употреба и се налага да се прилага като сух прах за инхалации, което ограничава практическото му използване. Активният инхибитор на невраминидазата за перорална употреба трябва да: - прекъсва навреме цикъла на заразяване с грип - осигурява последователно и надеждно дозиране - постига ефективни нива на антивирусна активност във всички ключови места на инфекцията Оселтамивир(Тамифлу®) е селективен инхибитор на невраминидазата, който бе разработен с цел да повиши бионаличността при перорален прием. Оселтамивир притежава добра бионаличност, като произвежда високи и постоянни концентрации на активния метаболит в плазмата, които са 150 пъти по-високи от нужните за забавяне на дейността на грипната невраминидаза. При хора, след единични или неколкократни дози, оселтамивир се абсорбира бързо, превърнат в активния си метаболит, и се разпространява в ключови области на грипната инфекция, като горен и долен респираторен тракт. В средното ухо и синусите концентрациите на активния метаболит са сравними с тези, измерени в плазмата, и доста надвишават концентрациите, нужни за забавяне на дейността на грип А и Б. Основни клинични ефекти на Оселтамивир (Тамифлу®) са: - намаляване на продължителността на симптомите на грипа, причинен от грипни вируси тип А и Б - намаляване тежестта на симптомите на грипа - сигнификантно намаляване на вторичните усложнения на грипа Приложение на Тамифлу®. Лечението трябва да започне през първите два дни от началото на оплакванията. Дозира се по следния начин: при деца над 13 години и при възрастни – 2 по 1 капсула от 75 mg в продължение на 5 дни; при деца от 1 до 13 години – 2 mg/kg тегло от готова суспензия. Д-р Милена Енчева Клиника по белодробни болести ВМА - София Използвани източници: 1. Barker W., Mullooly J. Impact of epidemic type A influenza in a defined adult population. Am J Epidemiol 1980; 112: 798-813 2. Centers for Disease Control and Prevention. Prevention and control of influenza: recommendations of the Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP). MMWR 2000; 49 (RR-03): 1-38 3. Glezen W., Decker M., Perrotta D. Survey of underlying conditions of persons hospitalized with acute respiratory disease during influenza epidemics in Houston, 1978-1981. Am Rev Resp Dis 1987; 136: 550-5 4. Simonsen L., Schonberger L., Stroup D. et al. The impact of influenza on mortality in the USA. In: Brown L., Hampson A., Webster R. editors. Options for the control of influenza III. Amsterdam: Elsevier, 1996: 26-33 5. Gonzales R., Steiner J., Sande M. Antibiotic prescribing for adults with colds, upper respiratory tract infections, and bronchitis by ambulatory care physicians. JAMA 1997; 278: 901-4 6.Mendel D., Tai C., Escarpe P. et al. Oral administration of a prodrug of the influenza virus neuraminidase inhibitor GS 4071 protects mice and ferrets against influenza infection. Antimicrob Agents Chemother 1998; 42: 640–6