Rosiglitazone – ефективен като монотерапия за продължително лечение на диабет тип 2



01/02/2007
Първоначалната терапия с Avandia* (rosiglitazone) при пациенти с диабет тип 2 намалява риска за неуспех на лечението с 32% в сравнение с metformin и с 63% в сравнение с glyburide (glibenclamide) за период от пет години, показаха резултати от проучването ADOPT, публикувани през декември в New England Journal of Medicine (1, 2). Монотерапията е била неуспешна при 143 пациенти (при rosiglitazone); 207 (при metformine) и 311 (при glyburide) или това означава по-малка кумулативна честота на изчерпване на лечението със съответно 15%, 21% и 34% на петата година. Като критерий за неефективност от лечението са приети стойности на плазмената глюкоза на гладно >10 mmol/l. Rosiglitazone е бил по-ефективен от metformin или glyburide по отношение на дългосрочния гликемичен контрол, измерен чрез нивата на кръвната глюкоза на гладно и стойностите на HbA1c. Основна причина за нарушения контрол са увеличаването на инсулиновата резистентност и намаляване на функцията на бета клетките. ADOPT показа, че rosiglitazone подобрява сигнификантно инсулиновата чувствителност и намалява степента на загуба на функцията на бета клетките, в сравнение с metformin и glyburide „Това е първото дългосрочно проучване, което посочва, че прогресивната загуба на гликемичен контрол може да бъде забавена и прицелните стойности на кръвната глюкоза да бъдат поддържани по-успешно за продължителен период с rosiglitazone”, заяви проф. Steven Kahn от University of Washington School of Medicine в САЩ. ADOPT добавя нова важна информация към резултатите от UKPDS, публикувани през 1998, които предхождат появата на тиазолидиндионите (TZD) и включват само два от наличните три перорални медикамента – metformin и сулфонилуреен препарат. Нивата на гликирания хемоглобин са намалели и в трите групи, като за първите шест месеца от проучването най-ефективен е бил glyburide. След шестия месец, нивата на HbA1c са се повишили постепенно, като увеличението е било най-значимо при glyburide, а най-малко – при rosiglitazone. Първоначалната терапия с rosiglitazone е била по-ефективна за забавяне на прогресията на загуба на гликемичен контрол при различни нива на кръвната глюкоза на гладно – от >10 mmol/l до >7.8 mmol/l. Дългосрочният ефективен гликемичен контрол (определен като HbA1c<7.0%) също е бил по-продължителен при приложението на rosiglitazone – 60 месеца, срещу 45 месеца (при metformin) и 33 месеца (при glyburide). Около 40% от лекуваните с rosiglitazone са поддържали ниво на HbA1c<7.0% до края на проучването или значимо повече от тези на монотерапия с metformin (36%) или със сулфонилурния препарат (26%). Rosiglitazone е толериран добре от изследваните пациенти през шестгодишния период на лечение. Честотата на прекратяване на терапията е била сходна с тази при metformin (37% срещу 38% съответно), но значително по-висока в групата с glyburide (44%), което се е дължало основно на по-чести епизоди на хипогликемия. След петгодишен период на проследяване, най-честите неблагоприятни странични ефекти в групите са били: Допълнителен анализ на резултатите показва по-висока честота на фрактури (предимно на стъпалото и горния крайник) при изследваните жени, приемали rosiglitazone (9.3%), в сравнение с другите две групи- metformin (5.1%) и glyburide (3.5%). Не е регистрирана съществена разлика в честотата на фрактурите между включените в изследването мъже. ADOPT е международно, многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо проучване, което включва 4360 пациенти на средна възраст 55 години (30-75 години) с новодиагностициран диабет тип 2. Болните са разделени в три групи според предписаната терапия. Медикаментите са титрирани до постигането на максимална дневна ефективна доза – rosiglitazone 4 mg два пъти дневно; metformin 1 g два пъти дневно; glyburide 7.5 mg два пъти дневно. Пациентите са проследени за период от шест години за оценка на дългосрочната ефективност на изследваните медикаменти, използвани като монотерапия за контрол на кръвната глюкоза, HbA1c, инсулиновата резистентност и функцията на бета клетките. При започването на изследването, HbA1c не бил е избран за първичен показател за крайния изход, тъй като тогава съществуващите стандарти за лечение са акцентирали предимно на стойностите на кръвната глюкоза на гладно. HbA1c е включен като вторичен показател, но както показват резултатите той корелира с нивата на кръвната глюкоза. Rosiglitazone принадлежи към групата на тиазолидиндионите и е одобрен за лечение на диабет тип 2 чрез постигане на ефективен гликемичен контрол и на препоръчваните от стандартите за лечение прицелни нива на кръвната глюкоза. (ИТ) Акроними на клиничните проучвания: ADOPT - A Diabetes Outcome Progression Trial UKPDS - United Kingdom Prospective Diabetes Study * Avandia (rosiglitazone) на GlaxoSmithKline е регистриран в България (www.bda.bg) Използвани източници: 1. Kahn S., Haffner S., Heise M et al. Glycemic durability of rosiglitazone, metformin, or glyburide monotherapy. NEJM 2006; 355 (23): 2427-2443 www.nejm.org 2. Nathan D. Thiazolidinediones for initial treatment of type 2 diabetes? NEJM 2006; 355 (23): 2477-2480