Pramlintide намалява нивата на постпрандиалната глюкоза при пациенти с диабет тип 1



01/02/2007
Амилиновият агонист pramlintide редуцира значимо колебанията на постпрандиалната глюкоза и понижава телесното тегло при пациенти с диабет тип 1 на интензифицирано инсулиново лечение при намаляване на нуждите от прандиален инсулин, показаха резултатите от проучване, публикувани през октомври в списание Diabetes Care (1). Амилин е глюкорегулаторен хормон, секретиран едновременно с инсулина от бета клетките на панкреаса. Плазменото му ниво се увеличава в отговор на хранителна стимулация (4-8 pmol/l на гладно, 15-25 pmol/l след нахранване). Pramlintide е първото след инсулин средство за контрол на кръвната глюкоза при диабет тип 1, разработено и одобрено от 1921 година насам, и представлява аналог на амилина. Целта на 29-седмичното двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване е била да се оцени ефективността и поносимостта на постепенно покачвана доза pramlintide като допълнителна терапия при пациенти с диабет тип 1 на интензифицирано инсулиново лечение. В края на изследването е било постигнато понижаване на инсулиновата доза с 28% и с 4% при получавалите pramlintide и съответно плацебо участници. Леко до умерено по тежест гадене е регистрирано при 63% в групата на pramlintide и при 36% от контролните случаи. Епизодите на тежка хипогликемия са били малко и в двете групи (pramlintide 0.57 ± 0.09, плацебо 0.30 ± 0.06 събития/пациент-година, р<0.05), но при прилагането на 30 mcg pramlintide e установена сигнификантно повишена честота. Pramlintide намалява дозозависимо нуждите от прандиален инсулин при пациенти с диабет тип 1. Въпреки еквивалентното понижаване на нивата на гликиран хемоглобин (HbA1c) в сравнение с плацебо (с 0.5% и в двете групи), при лекуваните с амилиновия аналог пациенти са наблюдавани значимо по-малки колебания на постпрандиалната гликемия и по-добър контрол на теглото в сравнение с монотерапията с инсулин. Участвали са 296 болни над 18 години (средна възраст 40 години), рандомизирани на pramlintide (101 души) или на плацебо (147 души). Дозата на амилиновия аналог е била увеличавана постепенно от 15 до 60 mcg/хранене (повишаване с 15 mcg) успоредно с препоръчваното понижаване на прилаганите единици прандиален инсулин с 30-50%. Инсулиновата доза е била адаптирана след това с цел да се оптимизира гликемичния контрол. Първичният критерий за оценка е честотата на хипогликемия, а вторичните –ниво на HbA1c, постпрандиална глюкоза, инсулинови нужди, промени в теглото и поносимост. При всички участници е била прилагана инсулинова терапия най-малко една година преди рандомизацията, без епизоди на тежка хипогликемия през последните шест месеца и изходни стойности на HbA1c между 7.5% и 9.0% (средно 8.1%), телесно тегло около 80 kg и индекс на телесна маса (BMI) 28 kg/m2. (ОИ, КП) * Амилин (amyllin) е амилоиден полипептид, който първоначално бе смятан за главната причина за развитието на панкреасни амилоидни отлагания. По-късно бе установено, че този изграден от 37 аминокиселини полипептид се секретира заедно с инсулина от островните бета-клетки. Негов прекурсор е препроамилин, който е изграден от 89 аминокиселини. Секрецията на нативния хормон се стимулира от глюкагон, GLP-1 и холинергични агонисти, като се инхибира от соматостатин и инсулин. Островните бета-клетки изглеждат главния източник на циркулиращ амилин, но той се произвежда също така от соматостатин-секретиращите островни делта-клетки, белия дроб, стомашночревния тракт и централната нервна система. Клирънсът на този хормон е главно през бъбреците, поради което хората с бъбречна недостатъчност имат повишени нива на плазмен амилин. Диабет тип 1 е амилин-дефицитно състояние поради деструкцията на бета-клетките. При хората с нарушен глюкозен толеранс и инсулин-резистентно затлъстяване неговите циркулиращи нива често са повишени. При прогресирането на диабет тип 2 секрецията на амилин (подобно на тази на инсулин) постепенно намалява, вероятно в следствие на задълбочаващата се бета-клетъчна дисфункция. Способността на нативния човешки амилин да образува амилоидни фибрили доведе до развитието на синтетични амилинови аналози, които са резистентни на формирането на фибрили. При pramlintide има заместване на три аминокиселини на позиции 25, 28 и 29, които не нарушават биологичната активност на молекулата. Pramlintide намалява свързаните с храненето колебания на кръвната глюкоза при здрави хора и при пациенти с диабет тип 1 и тип 2. Той има малък ефект върху гликемията при пациенти с диабет тип 1 след интравенозно въвеждане на глюкоза. Острите глюкозопонижаващи действия на pramlintide са зависими от блокиране на изпразването на стомаха и от потискане на абнормното постпрандиално повишаване на циркулиращите нива на глюкагон при пациентите с диабет. Обратно, повтарящата се доставка на pramlintide не нарушава контрарегулаторния отговор към инсулин-индуцираната хипогликемия при здрави хора или при диабетна популация. За допълнителна информация: Рramlintide – физиологичен подход за преодоляване на бариерите пред инсулиновата терапия. Доктор Д 2005, 2/лято Изпозлван източник: 1. Edelman S., Garg S., Frias J. et al. A double-blind, placebo-controlled trial assessing pramlintide treatment in the setting of intensive insulin therapy in type 1 diabetes. Diabetes Care 2006 29: 2189-2195 http://care.diabetesjournals.org