Новини от Американския конгрес по репродуктивна медицина



01/02/2007
Успехът при IVF се повлиява от индекса на телесна маса, възрастта и расата При жени, подложени на in vitro фертилизация (IVF) и ембрионален трансфер (ET), нормалното телесно тегло и младата възраст подобряват шансовете за успешна бременност, се казва в доклад, представен на конгреса (1). Успешна бременност е постигната при 51% от жените с нормална телесна маса в сравнение с 35% при пациентките с наднормено тегло. „Преди започване на in vitro фертилизация, жените с наднормено тегло трябва да се съветват да отслабнат, което ще увеличи шансовете им за успех”, заяви проф. Mohamed Mitwally от Wayne State University. Резултати от ретроспективно проучване на 193 пациентки на възраст 22-47 години показват, че тези с нормален индекс на телесна маса (BMI 19-25 kg/m2) са имали по-висока честота на успешна бременност и по-ниска честота на загуба на плода, в сравнение с жените с BMI>25 kg/m2. Друго проучване изследва връзката между възрастта на пациентките и успеха след IVF. В анализа са включени 1273 пациентки на възраст 22-44 години, подложени на асистирани репродуктивни технологии. Фертилитетът намалява с напредването на възрастта, като високият BMI намалява допълнително вероятността от успешна бременност. Наднорменото тегло е рисков фактор за инфертилитет и при по-млади жени. Резултатите от проучването сочат, че при жени на възраст около 30 години и с нормален BMI (18.5-24.9 kg/m2), честотата на забременяване е била 48.7% в сравнение с 39.5% при пациентките с BMI>30 kg/m2 в същата възрастова група. Ефектът на високия BMI върху фертилитета намалява при жените над 35 години, когато възрастта става по-значим негативен фактор от наднорменото телесно тегло. Инфертилитетът при жени с наднормено тегло се дължи най-често на ановулация поради поликистозен овариален синдром (ПКОС, синдром на поликистозните яйчници - СПЯ), е мнението на Robert Visscher, бивш изпълнителен директор на American Society for Reproductive Medicine. При пациентките със затлъстяване, но без данни за ПКОС, все още не е ясна връзката между повишения BMI и безплодието. Жените със злокачествено затлъстяване без безплатно in vitro На жените с морбидно затлъстяване (BMI>36 kg/m2) да не се реинбурсират средствата за IVF, се казва в доклад на British Fertility Society (BFS). Преди извършването на процедурата е необходимо пациентките с BMI>29 kg/m2 да се подложат на режим с цел редукция на телесното тегло. Организацията е загрижена за различните социални критерии, които се прилагат от центровете за асистирани репродуктивни технологии при вземането на решение кои пациентки да се лекуват безплатно. Националната здравна служба (NHS) на Великобритания вече започна да ограничава безплатното лечение за безплодие при жени със затлъстяване. В същото време от безплатна IVF ще могат да се възползват неомъжени жени и хомосексуални двойки от женски пол. „Продължаващото неравенство по отношение достъпа до лечение е крайно неприемливо при наличието на субсидирано от държавата здравеопазване”, е мнението на д-р Mark Hamilton, председател на BFS. Отлагане на ембрионалния трансфер при риск за овариална хиперстимулация Отлагането на ЕТ при повишен риск за синдром на овариална хиперстимулация подобрява крайния изход за майката и повишава шансовете за доносване на плода, показаха резултатите от проучване, проведено в Mayo Clinic. „На пациентките с висок риск за развитие на овариална хиперстимулация препоръчваме криосъхранение на ембрионите за период около един месец, след което извършваме ембрионалния трансфер”, заяви д-р Charles Coddington, репродуктивен ендокринолог и водещ автор на изследването. Овариалната хиперстимулация се среща при около 5% от пациентките, получаващи медикаменти за стимулиране на овулацията. При малка част от тези случаи (1-2%) може да се развият животозастрашаващи състояния. След овариална стимулация, яйчниците стават силно чувствителни към хормоналните промени, като размерът им нараства значително и те секретират течност в коремната кухина. Това води до силни болки и затруднено дишане. В малък брой случаи се формират съсиреци в долните крайници с последваща белодробна емболия. Авторите са анализирали данните при 1002 пациентки за периода 2000-2004, като 188 от тях са били преценени като рискови за овариална хиперстимулация с повишени нива на estradiol и развитие на голям брой фоликули. Жените са разделени в три групи: при 21 - медикаментите, прилагани за овариална стимулация, са спрени за един ден; при 32 - всички ембриони са били замразени, като трансферът е отложен до отзвучаване на симптомите и намаление на риска; при останалите 135, които са без други рискови фактори за овариална хиперстимулация, е извършен ЕТ. Резултатите от анализа, който е взел пред вид както броя живородени, така и болничните разходи за лечение на жени с овариална хиперстимулация, сочат, че най-добри резултати са постигнати в групата със замразяване на ембрионите и отлагане на трансфера. Елективното ембрионално криосъхранение с последващ трансфер е ефективен метод за превенция на тежките форми на синдрома на овариална хиперстимулация и неговите усложнения, е изводът на авторите. Трябва да се има предвид, че докато ранните форми на този синдром се развиват преди забременяването с IVF, овариална хиперстимулация може да се прояви и след ЕТ и развитието на бременност. Хормоналните промени в резултат на бременността могат да влошат хиперстимулацията, но те не представляват риск за плода докато състоянието на майката е стабилно. (ИТ) Използван източник: 1. American Society for Reproductive Medicine (www.asrm.org)