Клиничен случай: тератом в белия дроб



01/02/2007
38-годишен мъж е хоспитализиран по повод на интермитентни епизоди на кашлица без експекторация и хемоптиза, датиращи от две години. Пациентът е непушач, не съобщава за фебрилитет и за редукция на телесното си тегло (1). Прегледът установява нормален статус освен при аускултация, при която се чуват разнокалибрени хрипове в горния и средния лоб на левия бял дроб. При проведеното функционално изследване на дишането са установени данни за умерена рестрикция. Тестът на Mantoux е отрицателен. Рентгенографията на торакса показва голямо, добре ограничено засенчване в горния ляв лоб. КАТ установява солидна лезия с размери 7 х 5.2 х 5 cm, ангажираща предния сегмент на левия лоб и горния сегмент на лингуларния лоб. Освен това лезията е стенодопирна латерално с антеролатералната субкостална плевра и медиално с медиастиналната плевра, започвайки от трункуса на пулмоналната артерия и разширявайки се към лявата камера. Образуванието е с характеристика на хетерогенна по интензитет туморна маса, която съдържа мекотъканни елементи, мастна тъкан, кистични образувания и калцификати, което дава основание за поставяне на диагнозата доброкачествен тератом, около който има данни за перилезионно възпаление. Не се установяват медиастинална лимфоаденопатия и плеврални изливи. Проведена е тънкоигленна аспирационна биопсия, която показва клетки на острото възпаление и безядренни сквамозни клетки. Извършена е торакотомия и енуклеация на лезията. Тя е инкапсулирана маса с размери 7.5 х 6 х 5.5 cm, с кистични участъци и изпълнена с косми и себацеен материал. Микроскопското изследване установява разнообразие от клетъчни линии, съдържащи се в сквамозния епител, мастните жлези, хрущялната тъкан, панкреасната тъкан, стомашните жлези, както и наличие на калцификати и бронхиални елементи. Тератомът е тумор, произхождащ от герминативните клетки. Съдържа елементи на трите зародишни слоеве (ектодерма, мезодерма, ендодерма). Среща се най-често в яйчниците при жените, в тестисите при мъжете и в сакрума при децата. Малко са описаните случаи на тератом на белия дроб (първият е от д-р Mohr още през 1839 година). Статистиката показва, че този вид тумор най-често се локализира в горния лоб на левия бял дроб, като зрелият тератом е хистологичния вариант, който се среща най-често. Обикновено произлиза от третия фарингеален джоб и се манифестира с разнообразна образна характеристика и пъстра клиника. Локализиран в белия дроб, той предизвиква гръдна болка (52%), хемоптое (42%), кашлица (39%) със/без експекторация на косми (trichoptysis), като последният симптом е патогномоничен (13%) за състоянието. В 16% от случаите се развиват бронхиектазии, които могат да маскират тумора и да затруднят неговото откриване. Интрапулмоналните тератоми обикновено достигат размери от 2.8 до 3 cm в диаметър, по структура са кистични или мултилокуларни, но могат да бъдат солидни образувания. В 42% от случаите, кистичните форми комуникират с бронхите и съдържат ендобронхиални елементи, в резултат на което се появява хемоптиза или експекторация на косми или себум. Макар и рядко, в тумора могат да бъдат открити малигнени клетки, които са характерни за саркома или карцинома, с наличието на незрели елементи в тях. Рентгенографски, лезиите изглеждат като кистични маси с калцификати. Компютърната томография обикновено установява елементи с различна плътност като меки тъкани, течност (88%), мастна тъкан (76%), калцификати (53%), зъби и наличието на анатомична връзка със съседни структури. Оперативната резекция е средство на избор за лечението на този вид тумори с добра, постоперативна прогноза. (КП) Използвани източници: 1. Saini M. et al. Intrapulmonary mature Teratoma. Diagnostic Pathology 2006, 1:38 www.biomedcentral.com/bmcpulmmed?page=2&relevant=true