Клиничен случай: Хиперпарати-реоидизъм с костни промени



01/02/2007
Костното ремоделиране, резултат от хиперпаратиреоидизъм, е рядко състояние, с честота под 5% при болните с първично засягане на паращитовидните жлези, като често се представя с необичайна картина от радионуклидното изследване, показва и клиничен случай на Pradeep и сътр., публикуван в списание Annals of Rheumatic Disease (1). Ендокринно обусловената промяна на костите (така наречените кафяви тумори), резултат от костната реорганизация вследствие на повишено отделяне на паратхормон (РН), е по-честа при първично, отколкото при вторично засягане на жлезата. Могат да бъдат с диафизална, метафизална или рядко с епифизална локализация, единични или мултифокални костни формации, резултат от литични промени на костната структура. Първичният хиперпаратиреоидизъм (primary hyperparathyreodism - PHPT) се дефинира като повишено ниво на серумния калций, резултат от автономна свръхпродукция на паратиреоиден хормон (PH) и се среща при 1% от възрастното население. Честотата му нараства до 2% след след 55-годишна възраст, с два до три пъти по-често засягане на жените. Причините са различни, но се свързват с повишена експресия на циклин D1 или с недостатъчност на МЕН 1 тумор супресорния ген. Клиничните характеристики на ендокринното заболяване са резултат от директното или индиректното въздействие на паратхормона върху гастроинтестиналната система, бъбреците и опорнодвигателния апарат - повишената секреция на РН води до извличане на Са и Р от костите, калциурия, повишена ренална и гастроинтестинална Са резорбция. Авторите представят 81-годишен пациент с ограничена физическа активност и тежки проксимални мускулна болка и слабост, с анамнеза за остеоартрит на коленни стави, артериална хипертония и протрузия на вертебралния диск на ниво L2. Физикалният преглед установява билатерална хипотрофия на m. quadriceps femoris, оточни глезени и синовит в лява колянна става. Лабораторните резултати са: йонизиран калций 4.02 mmol/l (2.10-2.60), фосфор 0.71 mmol/l (0.80-1.40); алкална фосфатаза 782 u/l, паратиреоиден хормон 90 pmol/l (0.95-5.7), Са в урината 12.85 (1.6-8.8) mmol/l ден. Въз основа на клиничните и параклиничните данни е прието, че се касае за дългогодишна паратироидна костна болест, потвърдена от рентгенографията и костната сцинтиграфия. Проведената радионуклидна диагностика с TC-99m установява туморна маса около левия горен дял на щитовидната жлеза, която е премахната с минимално инвазивна паратиреоидектомия (хистологично доказан бенигнен аденом). Сцинтиграфията регистрира повишено натрупване на радионуклида в областта на черепа и намалена активност на мекотъканните органи (белег на Lone Ranger). Подобни изменения са следствие от ускорената костна обмяна, интерпретирани като нормална или негативна находка, но предпологащи намалена или липсваща мека тъкан или нарушен ренален метаболизъм – образ, срещан често при метастази от карцином на простатата, метаболитно костно засягане и хематологични нарушения. (ОИ) Използван източник: 1. Pradeep D. et al. Hyperparathyroid bone disease – an unusual and memorable condition. Ann Rheum Dis 2006; 65:1244 www.annrheumdis.com