Идентични генетични промени при болест на Crohn и спондилоартропатия



01/02/2007
Установената генетична и клиничнa връзка между болестта на Crohn и спондилоартропатията (SpA) дава възможност за създаването на нови генетични маркери за ранно откриване на възпалителното чревно заболяване при пациенти със SpA, показаха резултатите от проучване на Laukens и сътр., публикувани през 2006 г. в списание Annals of Rheumatic Diseases (1). Чревното възпаление е обща характеристика на двете състояния - манифестирано клинично при болест на Crohn и със субклиничен ход при SpA, като определена група пациенти със SpA развиват изявена болест на Crohn, което говори за сходната им етиология и патогенеза. При 68% от болните със SpA се откриват ендоскопоски и хистологични субклинични чревни лезии, сходни с тези при болест на Crohn, като близо 13% от тях развиват на по-късен етап болест на Crohn (2). Първият ген, идентифициран като предразполагащ към болестта на Crohn - CARD 15, се асоциира с хронични субклинични възпалителни промени при пациенти със спондилоартропатия. Болните със SpA с този генетичен маркер могат да бъдат проследявани за изява на интестиналната симптоматика. Целта на авторите на настоящото проучване е да установят дали субклиничните чревни лезии при пациенти със спондилоартропатия са свързани с промени в транскриптома, подобни на наблюдаваните при болестта на Crohn, както и да изследват общата генна експресия в невъзпалени биопсични участъци и да проведат скрининг за различни генни изяви. При сравнителния анализ на биопсични проби на колона са били идентифицирани 95 гена, експресирани при SpA cъc субклинично хронично възпаление на колона и болест на Crohn. Резултатите показват, че транскриптомът в червата на пациентите със SpA е сравним с наблюдавания при пациентите с болест на Crohn, но е различен от този при здравите контроли. Един от сходните гени е за синтеза на ACOX1 (acyl-coenzyme-A oxidase1) – ензим от цикъла за бета-оксигенация на мастните киселини, който е донор на електрони и директно синтезиращ HO. Ензимната активност е намалена при хронично възпаление на колона, главно поради нарушения синтез на матрична РНК (мРНК). Глутатион-пероксидаза 2, един от четирите типа селен-зависима пероксидаза, действа като протектор за мукозата на колона при повишена концентрация на ендогенно синтезирани кислородни радикали. Генът за синтеза на ензима се експресира и при двете състояния, което го прави подходящ маркер за доказване на заболяването. Анализът на биопсични проби от незасегнати участъци на мукозата при пациенти с болест на Crohn дава възможност за откриване на ранни маркери за това заболяване, с предиктивна стойност за еволюцията на заболяването при SpA. Промяната в експресията на гените, регулирани по време на възпалението, е по-достоверен критерий, в сравнениe с генните трансформации, обуславящи дискретните изменения в невъзпалените участъци. (OИ) Използвани източници: 1. Laukens D., Peeters H., Cruyssen B. et al. Altered gut transcriptome in spondyloarthropathy. Ann Rheum Dis 2006; 65: 1293-1300 www.annrheumdis.com 2. Mielants H., Veys E., Cuvelier C et al. The evolution of spondyloarthropathies in relation to gut histology. II. Histological aspects. J Rheumatol 1995;22:2273-8 www.jrheum.com