Диагности-цирането на птичи грип при хора често е затруднено



01/02/2007
Птичият грип (H5N1) при хора протича с изключително разнообразна клинична симптоматика, което често затруднява неговото диагностициране, показаха данните от две групи с общо 16 пациенти, публикувани през ноември в New England Journal of Medicine (1, 2). Първият случай на птичи грип при човек е описан през 1997 в Хонг Конг. До ноември 2006 бяха регистрирани 258 заболели, от които 153 с летален изход. Д-р Ahmet Faik Oner и сътр. от Yuzuncu Yil University във Van, Турция представят осем пациенти на възраст между пет и 15 години, хоспитализирани в периода декември 2005 – януари 2006. Източник на инфекцията са били заразени/болни птици. Инкубационият период е варирал между четири и седем дни, а интервалът между началото на симптомите до приемането в болницата - между един и 10 дни. Всички случаи са имали близки, които не са били инфектирани (1). Клиничните симптоми включват фебрилитет (100%), тахипнея (88%), кашлица (88%), фарингит (75%), миалгии (50%), гингиворагия (38%) и диария (38%). Седем деца са били с клинико-рентгенологични данни за пневмония. Лабораторните изследвания показват изразени левкопения, лифмопения и тромбоцитопения. Непосредствено след хоспитализирането им, при всички пациенти е започнато лечение с oseltamivir*. Петима болни са получили интравенозен имуноглобулин (intravenous immune globulin). При четири деца се е наложило провеждането на апаратна вентилация поради изразена дихателна недостатъчност. Независимо от приложената интензивна терапия, децата са загинали (смъртност 50%), като последващата аутопсия е доказала алвеоларни хеморагии. Според екипа на д-р Oner, високата смъртност може да се обясни със забавената хоспитализация и късно започнатото антивирусно лечение с oseltamivir. Резултатите от ензимния имуноабсорбиращ тест (ELISA - Enzyme-Linked Immuno-absorbent Assay) и бързите директни антигенни тестове са били отрицателни при всички болни, като диагнозата е била потвърдена чрез полимеразна верижна реакция (PCR - Polymerase Chain Reaction), поради което авторите препоръчват PCR като сигурен диагностичен тест. Д-р Timothy Uyeki и сътр. от Centers for Disease Control and Prevention в Atlanta, САЩ описват осем случая на птичи грип в Индонезия. Болните са от три различни фамилии и са диагностицирани в периода юли-октомври 2005 (2). Четирима от пациентите са загинали (смъртност 50%). Те са били хоспитализирани с фебрилитет, двустранна пневмония и изразена дихателна недостатъчност, наложила провеждането на апаратна вентилация. Интервалът между началото на симптомите и приемането в болницата е варирал между пет и девет дни. При останалите болни инфекцията е била лека до умерена по тежест. Първата описана група включва две сестри, на една и осем години и техния баща, на 38 години. При всички заболяването е завършило фатално. Не е установен контакт с птици или други животни. Нито един от 173-те контактни на починалите не е бил инфектиран с H5N1. Втората група включва жена на 37 години, която е починала и деветгодишно момче, което е живяло с нея. Независимо че при детето не е проведено нито антивирусно, нито антибактериално лечение, то е оздравяло на 10-ия ден от началото на клиничната симптоматика. Третата група включва млад мъж на 21 години, неговия брат на пет и племенника му на четири години. Проведено е лечение с oseltamivir, което е довело до излекуване. Диагнозата е поставена с помощта на PCR, като в един от случаите инфекцията е потвърдена след три месеца. Изследването на гърлен секрет е имало по-голяма диагностична стойност в сравнение със смив от носа за доказване на H5N1 вируса. Подобно на доклада на д-р Oner, директните антигенни тестове и тук са били негативни при всички болни. “В две от групите, при които няма доказан контакт на болните с птици или други животни, не може да се изключи предаване на инфекцията от човек на човек”, коментират от екипа на д-р Uyeki. “Нашите резултати демонстрират голямото разнобразие на клиничната симптоматика сред инфектираните с вируса на птичия грип (H5N1) в Индонезия, което подчертава необходимостта от прецизно физикално изследване, подходящи лабораторни тестове и мониториране на всички пациенти, при които се подозира инфекция, както и на контактните индивиди. Бъдещи изследвания ще изяснят ролята на по-леките случаи в епидемиологията на заболяването, както и дали генетичните, поведенческите, имунологичните и факторите на средата допринасят за групирането на болните с H5N1 вирусната инфекция,” заявяват авторите. (КД) * Регистриран в България като Tamiflu на Hoffman-La Roche. В Mедицинската база Dанни (http://mbd.protos.bg) има 14 материала, посветени на Tamiflu Използвани източници: 1. Oner A., Bay A. et al. Avian influenza A (H5N1) infection in Eastern Turkey in 2006. NEJM 2006; 355: 2179-2185 http://content.nejm.org 2. Kandun N., Wibisono H. et al. Three Indonesian clusters of H5N1 virus infection in 2005. NEJM 2006; 355:2186-2194