Децата с целиакия са по-застрашени от диабет тип 1



01/02/2007
Деца с глутенова ентеропатия имат три пъти по-висока вероятност да развият диабет тип 1 до 20-годишната си възраст, показаха резултатите от кохортно-популационно проучване, публикувани през ноември в списание Diabetes Care (1). Най-вероятните причини за това са: - експресията на автоантитела при ранна експозиция на глутен в диетата - етиологични фактори като наличието на ензимен дефицит - предразполагащи генетични фактори* - имунен дефицит - дисбаланс в имуноглобулинния състав на храносмилателния тракт В проучването е използван националният регистър на пациентите с целиакия (n=9243), диагностицирани в периода 1964-2003 година, при които диабетът е установен между първата и петата година след поставяне на първата диагноза. От общия популационен регистър на Швеция авторите подбират контролните групи в проучването по пол, възраст и местожителство (n=45 680). Анализът на резултатите показва, че средната възраст за установяване на целиакията е една година, докато средната възраст за диагностициране на диабет тип 1, е 10-годишната възраст на пациенти с целиакия. Целиакията е била асоциирана със сигнификантно повишаване на риска за развитие на диабет тип 1 преди 20-годишна възраст (RR 2.4; р<0.001), като този риск нараства с възрастта на пациента и откриването на заболяването – 0 до две години (RR 2.2; р<0.001) и от три до 20 години (RR 3.4; р<0.001). Резултатите показват, че пациентите с глутенова ентеропатия имат и повишен риск за кетоацидоза и диабетна кома. Глутеновата ентеропатия е заболяване, при което употребата на пшенично брашно и на други житни растения, съдържащи глутен, причинява клетъчно и хуморално медиирана субтотална атрофия на лигавицата на тънкото черво. Това води до намаляване на активността на ензимите в червото, поради което се нарушава способността за абсорбция на храните (2). Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Голяма част от пациентите с глутенова ентеропатия имат минимални симптоми или атипична клинична картина, поради което остават недиагностицирани. В Европа съотношението на диагностицирани към недиагностицирани пациенти с това заболяване е от 5:1 до 13:1. При родствениците от първа линия вероятността за заболяване е 10%. Симптомите на целиакията включват диария, загуба на тегло, спиране на растежа, коремна болка, хронична умора, раздразнителност, трудна концентрация на вниманието, малнутриция поради малабсорбция и други стомашночревни проблеми. Поради честото асимптомно протичане на целиакията, в много от случаите, първо се диагностицира диабет тип 1 и след това се търси глутенова ентеропатия. Признаците на глутенова ентеропатия при пациенти с диабет могат да включват също непредсказуеми гликемични нива, необясними хипогликемии и влошен гликемичен контрол. Целиакията е трудна за диагностициране, като за окончателната диагноза е необходима тънкочревна биопсия. Изследват се циркулиращите IgA автоантитела, насочени към трансглутаминазата (tTG) – IgA tTG, последвано от тънкочревна биопсия при пациентите с положителни автоантитела (3). Ако изследването на tTG не е възможно, могат да се изследват антиендомизиумни антитела (ЕМА), които не са толкова чувствителни за заболяването, но могат да са по-специфични. Антиглиадиновите антитела са по-малко специфични от tTG и ЕMA и не се препоръчват за скриниране. Тъй като IgA дефицит се среща при един на 500 души в общото население, но и в 1–3% от пациентите с целиакия, то това може да доведе до фалшиво негативни нива на IgA tTG и ЕМА. Поради това се препоръчва предварително количествено изследване на серумните нива на имуноглобулин А. Не са установени убедителни доказателства за превенцията на диабет тип 1 при рано включване на безглутеновата диета при тези пациенти. Препоръките за болните с диабет тип 1 са скриниране за глутенова ентеропатия чрез изследване на IgA tTG или ЕМА, като изследването трябва да се проведе скоро след поставяне на диагнозата на диабета или след това, ако има нарушение в растежа и развитието на детето. Положителните резулати трябва да бъдат потвърдени, като пациенти с трайно повишени tTG или ЕМА антитела трябва да се консултират с гастроентеролог. При потвърждаване на диагнозата с тънкочревна биопсия се включва безглутенова диета. (КП) * Към предразполагащите генетични фактори се отнасят човешкия левкоцитен антиген HLA-DRB1*03 алел (обикновено свързан с HLA-DQ2) или HLA-DRB1*04 (свързан с HLA-DQ8), които присъстват при повечето пациенти с целиакия. Тези алели се асоциират също с повишен риск от диабет тип 1 (имунно-медииран). За допълнителна информация: Целиакия. Клиника по детска гастроентерология към МУ- София http://gastroenterology.freeservers.com Коляндова Р. Серологични тестове може да заменят тънкочревната биопсия в диагностиката на целиакията. МД 2005, бр. 5, юни http://mbd.protos.bg Използвани източници: 1. Ludvigsson J. et al. Celiac Disease and Risk of Subsequent Type 1 Diabetes: A general population cohort study of children and adolescents. Diabetes Care. 2006;29:2483-2488 http://care.diabetesjournals.org 2. Павлова К. При пациенти с хронични чернодробни заболявания, без ясна етиология, трябва да се мисли и за глутенова ентеропатия. МД 2005, бр. 10, декември http://mbd.protos.bg 3. Константинова М. Грижи за децата и юношите с диабет тип 1. Доктор Д 2006, бр.3, септември