За престижа на не един доктор



01/12/2006
В началото на годината младеж от Русе почина заради доказана лекарска небрежност. Етичната комисия към Българския лекарски съюз (БЛС) след дълго умуване наказа немарливия доктор с тримесечна забрана да преглежда пациенти. Наскоро един лекар, случайно пак от Русе, си позволи да каже, че интересите на председателя на БЛС д-р Андрей Кехайов в частния му бизнес са в конфликт с неговите задължения в съсловната организация. Етичната комисия реагира незабавно и наказа устатия колега с тримесечна забрана да практикува като лекар. Не че е излъгал, но с изказването си „увредил престижа“ на организацията... Като започнаха едни дебати - вече две недели. Няколко лекарски колегии поискаха оставката на членовете на етичната комисия и на самия Кехайов. Други подкрепят ръководството си с аргумента, че целостта и влиянието на съсловната организация трябва да се запазят, включително с цената на цензура върху изказването на мнения. Много лекари възлагат надежди, че съюзът им ще е институцията, която ще се бори за достойно заплащане и условия на работа. Вероятно заради това, въпреки че организацията често е оценявана като „казионна“, повечето от тях ще се противопоставят на лансираното през седмицата предложение от здравната каса членството в БЛС да не е задължително условие за практикуване и подписване на договор с нея. Какво „работи“ лекарският съюз Отговорът на този въпрос обяснява и защо казусът „Кехайов“ получи толкова голям обществен отзвук. БЛС беше възстановен в началото на 90-те години със специален закон. Участието в него и плащането на членски внос са задължителни. Съюзът трябва да се произнася по етични въпроси на съсловието, да организира специализацията на лекарите и допълнителната им квалификация. Работещите в него специалисти получават заплащане от събрания членски внос. Те би трябвало да изготвят основните медицински стандарти, алгоритмите за лечение и да следят дали лекарите са достатъчно квалифицирани. По това БЛС си прилича с почти всички подобни съсловни организации в ЕС. Разликата в правомощията му в сравнение с повечето останали европейски камари е, че законът му възлага още една дейност - да преговаря от името на медицинските служители за сключването на Национален рамков договор със здравната каса, което се прави всяка година. Документът определя какви услуги ще получават пациентите и колко ще им струва, кой, колко и как ще плаща на лекарите, по какви стандарти и в какви условия ще работят те. Точно заради тези правомощия от ръководството на съюза се очаква да представлява независимата позиция на съсловието в преговорите с касата, но в лекарска организация нерядко се отразяват движенията на политическата сцена и игрите за разпределение на здравните бюджети. Точно както в казионните формации от едно време основната част от практикуващите лекари не са склонни да участват в „партийния живот“ и просто плащат задължителния членски внос - между 1 и 10 лева в зависимост от решението на локалната организация. Лидерите по места представляват близо 30-хилядното съсловие на националните събори, където се избира ръководството. Казусът „Кехайов“ Андрей Кехайов беше избран за председател на съюза през 2002 г. на мястото на д-р Димитър Игнатов, чийто заместник беше дотогава. Твърди се, че той е посочен от самия Игнатов, тогава депутат от ОДС, с цел бившият шеф и свързаните с него политици да запазят позициите си в съюза. Впоследствие при различните правителства политическите връзки на Кехайов постепенно изтъняха. Затова пък за двата си мандата председателстване „лидерът“ на съюза успя да се укрепи с мнозинство от поддръжници в управителния съвет и - видно от решенията й - готова да го брани Етична комисия. Кехайов твърди, че не получава заплата от БЛС, но позицията му в организацията, изглежда, изплаща „безвъзмездното“ му отдаване на обществени дела. Той има собствен бизнес и собственост в областта на транспорта, хотелиерството, рудодобива. Три от фирмите му са за търговия с петролни продукти. Част от тях имат договори с държавни болници (с принципал Министерството на здравеопазването) за доставки на горива, негова фирма печати медицинската документация, с която здравната каса работи с лекарите. Големият удар на д-р Кехайов е по времето на здравния министър Илко Семерджиев, когато печатницата му е избрана за единствен доставчик на бланки за касата. Когато стана председател, Кехайов обеща да се оттегли от управлението на фирмите си и сега твърди, че е прехвърлил управлението им на мениджъри. При много от тях обаче това не е официално отразено. „Разбира се, че има конфликт на интереси, след като някои от фирмите, с които сключва търговски договори, са с принципал здравното министерство или сключват договори със здравната каса“, коментира д-р Иван Фурнаджиев, зам.-председател на Асоциацията на частните лечебни заведения. Организацията беше между тези, които поискаха оставката на Кехайов... Според д-р Иван Фурнаджиев, ако българските лекари уважават минимално себе си, ще поискат оставката на цялото ръководство и ще го изгонят, а ако не - да не се надяват, че обществото ще го направи и ще се занимава непрекъснато с проблемите на съсловието. Кой ще напише рецептата Няма единно мнение сред лекарите за това как трябва да се преустрои статутът и дейността на БЛС. Засега е ясно само, че повечето от тях не харесват председателя си. Част от членовете на съюза вярват, че ще бъдат по-добре представлявани, ако успеят да изработят качествени критерии за избор на ръководство и предложат по-добри заплати, за да привлекат адекватни хора... По-радикалната посока на реформи е именно да се премисли законът за съсловната организация и да се прецени дали БЛС да не бъде изваден от преговорите с касата. Според Димитър Димитров, подобно на практиката в ЕС, преговорите трябва да се водят не от лекарския съюз, а от организациите на лечебните заведения. В момента такива са представляваната от него Асоциация на работодателите в здравеопазването (която включва ръководствата на болниците и медицинските центрове) и двете асоциации - на частните болници и на частните лечебни заведения. Заплашени от автоматично продължаване на миналогодишния рамков договор обаче, в случай че не се постигне ново споразумение, мнозинството от лекарите не са готови за съсловни революции. Много от тях смятат, че най-важното сега е да се сключи договорът за 2007 г. и да се запази единството и влиянието на съюза. Вероятно, след края на редовния годишен „цирк“ по въпросите на устройството на съюза ще бъде свикан извънреден лекарски събор. Но дали тогава ще има повече „революционна енергия“? От лекарите си зависи. Бел. ред. Поместваме двете публикации – от здравния портал Здраве Нет и от вестник Капитал, със съкращения. Пълният текст и на двете статии, както и много други материали и читателски коментари по темата за БЛС, можете да намерите он-лайн на www.capital.bg и www.zdrave.net