Връзка между хаптоглобин-свързан протеин и хемоглобин

Хемоглобинът може, освен с хаптоглобина, да се свързва и с хаптоглобин-свързания протеин при остри възпалителни реакции на организма, което трябва да се има предвид при измерване на стойностите му, показаха резултатите от проучване на Nielsen и сътр., публикувани през октомври в списание Blood (1).

Хаптоглобин-свързаният протеин (haptoglobin-related protein – Hpr) е белтък, асоцииран с аполипопротеин L-I (съставна част на високо-плътностния липопротеин) и играещ основна роля във вродения имунитет. Изследването опровергава досегашните твърдения, че единствено хаптоглобинът (Hp) има афинитет към хемоглобина при възпалителни процеси.

Hpr има 91% идентичност в аминокиселинната последователност с Hp, главен компонент на субклас високо-плътностен липопротеин (HDL), известен още като трипанозома литичен фактор (TLF), поради способността да разгражда Trypanosoma brucei.

Двата преносителя на хемоглобина имат еднакво молекулно тегло от около 45-kDa и са изградени от алфа и бета вериги, свързани с дисулфидни мостове. За разлика от Hp, при Hpr липсва гликозилиращ участък, както и цистеинова молекула, свързваща алфа веригите.

В зависимост от различните видове цистеин, съществуват два генотипа за хаптоглобина. Алфа веригата на Hpr, за разлика от тази на Hp, съдържа хидрофобни сигнални пептиди, което обяснява и афинитета им към липопротеиновите молекули.

Hp се свързва здраво с хемоглобина, освобождаван в плазмата по време на физиологична или патологична хемолиза, предотвратявайки оксидативни странични реакции в бъбреците или в други органи. Комплексът хемоглобин-Hp има висок афинитет към скевинджър-рецептора CD 163 от моноцит/макрофагеалната система.

Целта на авторите е да изследват дали молекулната идентичност на Hp и Hpr отговаря на сходни взаимодействия с хемоглобина, като потвърдят или отхвърлят предшестващите данни за ниска активност на Hpr при физиологични или патологични процеси.

Данните от анализа на 293 клетъчни култури показват, че плазменият хемоглобин се асоциира в еднаква степен с Hp и Hpr.

Неимунната билогична активност на циркулиращия хемоглобин, свързан с HDL частиците, също трябва да се има предвид, тъй като той елиминира при освобождаване в плазмата NO, което води до гладкомускулна дистония, ендотелна дисфункция и тромбоза. Предстои да бъде потвърдено или отхвърлено дали тази токсичност зависи от циркулиращия в плазмата Hpr/HDL комплекс.

Наличието на два хаптоглобина, асоцииращи се с хемоглобиновата молекула, трябва да се има предвид при измерването на Hp и на “свободния” хемоглобин в плазмата (2), особено при пациенти с инсуфициентни стойности на Hp, който е заместван в такива случаи от Hpr. (ОИ)

Използвани източници:

1. Nielsen M., Petersen S., Jacobsen C. et al. Haptoglobin-related protein is a high-affinity haemoglobin-binding plasma protein. Blood 2006; 108:2846-2849 http://www.bloodjournal.org

2. Rother R., Bell L., Hillmen P. The clinical sequelae of intravascular hemolysis and extracellular plasma hemoglobin: a novel mechanism of human disease. J Am Med Assoc. 2005; 293: 1653-1662 http://www.jama.com