Скрининг тестове за установяване на бъбречни заболявания при сърдечно болни пациенти



01/12/2006

Всички възрастни пациенти с кардиоваскуларни рискови фактори и сърдечносъдови заболявания (ССЗ), включително исхемична болест на сърцето и застойна сърдечна недостатъчност, трябва да бъдат изследвани за бъбречна патология, са новите препоръки на Американската кардиологична асоциация (АНА), публикувани през септември в списание Circulation (1).

За улеснение на клиницистите в тяхната рутинна практика, АНА предлага използването на два лесно приложими и високо диагностични клинични теста:

– определяне на скоростта на гломерулна филтрация (GFR) чрез използването на уравнението за модификация на диетата при бъбречно заболяване (Modification of Diet in Renal Disease – MDRD)

GFR (ml/min/1.73 m2) (при възраст 18 години и повече) = 186 x (Scr/88.4)-1.154 x (възрастта)-0.203 x (0.742 за жени) x (1.21 за негроидна раса)

SCr = серумен креатинин (електронен калкулатор можете да намерите на адрес: http://www.nkdep.nih.gov/professionals/gfr_calculators/index.htm)

За използването на тази формула не е необходимо да се измерва телесното тегло, тъй като тя e съобразена с телесна повърхност 1.73 m2, която е средната телесна повърхност за възрастни хора)

– скрининг за микроалбуминурия на базата на съотношението албумин/креатинин

Използването на серумния креатинин (SCr) като ендогенен маркер за реналната филтрация или GFR е неточно поради това, че стойностите му се определят от мускулната маса на индивида, която варира според пола и възрастта (нивата са по-ниски при жените и при възрастните хора).

GFR<60 ml/min/1.73 m2 телесна повърхност и стойности над 30 mg албумин на 1 g креатинин, се приемат за абнормени.

При GFR<30 ml/min/1.73 m2 или при високо отношение албумин/креатинин (300 mg/g), пациентът трябва да се насочи към нефролог.

При позитивиране на един от двата теста, той трябва да бъде повторен след три месеца. Ако при контролното изследване тестът е положителен се приема, че пациентът има хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и трябва да се започне подходящо лечение. При отрицателни тестове, контролни изследвания се правят след една година.

Чувствителността и на двата метода намалява при болни на антихипертензивна терапия с ангиотензин-рецепторни блокери или инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим.

Повече от 11% от възрастното население страда от ХБЗ (по данни в САЩ), като процентът е значително по-висок при хората с придружаващо ССЗ. Рискът за развитие на сърдечносъдова патология и смърт при пациенти на диализа, в сравнение с общата популация, е от 10 до 30 пъти по-висок.

Хроничното бъбречно заболяване се дефинира като структурно или функционално нарушение с продължителност най-малко три месеца, което се манифестира с бъбречно увреждане (установено с персистираща албуминурия) или с намалена GFR.

Проучване сред пациенти с левокамерна дисфункция показа, че GFR<60 ml/min/1.73 m2, изчислена чрез MDRD формулата, остава независим рисков фактор за смърт при тях и доказва високата информативна стойност на теста (2).

Установяване на ХБЗ посредством албуминурията е вторият рутинен скринингов метод. Албуминурия над 30 mg за 24 часа е показател за риск за развитие на ССЗ.

Всички пациенти с поява на остри усложнения (изострена застойна сърдечна недостатъчност, хиперволемия, уроинфекции) не трябва да се изследват за протеин в урината, тъй като тези състояния са свързани с транзиторно увеличаване на албуминурията. (КП)

Използвани източници:

1. Brosius F., Hostetter T., Kelepouris E. et al. Detection of kidney disease in patients with or at increased risk of cardiovascular disease. Circulation 2006;114:1083-1087 http://circ.ahajournals.org

2. Al-Ahmad A., Rand W. et. al Reduced kidney function and anemia as risk factors for mortality in patients with left ventricular dysfunction [published comment in J Am Coll Cardiol. 2002;39:1703–1704 http://www.elsevier.com/wps/find/journaldescription.cws_home/505766/description#description