Антиинфламаторно действие на diltiazem при нестабилна ангина



01/12/2006

Блокерът на калциевите канали diltiazem води до повишаване на концентрациятa на антиинфламаторния цитокин интерлевкин (IL) 10, показаха резултатите от проучване, публикувани през септември в Postgraduate Medical Journal (1).

Предполага се, че медикаментът води до увеличаване на понижените при болни с нестабилна стенокардия нива на IL10, което предотвратява дестабилизирането на атеросклеротичните плаки, респективно и развитието на остър коронарен синдром. Проучването е първото, изследващо този ефект на diltiazem.

Руптурата на коронарната плака, изградена от сърцевина с мастна тъкан, с последващо оформяне на тромб, е основната причина за изявата на различните форми на исхемична болест на сърцето – нестабилна ангина, остър миокарден инфаркт и внезапна сърдечна смърт. В патогенезата на този процес важно място заема и възпалението, което е определящо за вулнерабилността на плаката.

Болните с остър коронарен синдром имат високи нива на интерлевкини 6, 12 и 1 beta, interferon gamma и тумор некротичен фактор alpha, паралелно с понижените стойности на IL10 и IL4 (при болни с нестабилна стенокардия).

Увеличаването на концентрацията на IL10 води до стабилизиране на атеросклеротичната плака и до значимо подобряване на прогнозата на нестабилната ангина пекторис (2).

В проучването са участвали 30 пациенти с диагноза нестабилна стенокардия, с гръдна болка с давност не повече от 24 часа (III калс по Braunwald), ST елевация >0.01 mV, без промяна на биохимичните маркери. Участниците са разделени на две групи – на конвенционална терапия + diltiazem и на конвенционална терапия + плацебо. Включена е и контролна група от 15 болни, без системно или кардиологично заболяване.

Критериите за изключване са били: остър миокарден инфаркт с ензимни или ЕКГ промени, сърдечна честота <50 удара/мин, систолно артериално налягане <90 mmHg, AV блок, тежка сърдечна недостатъчност (III-IV клас), синдром на болния синусов възел, предсърдно мъждене или трептене, нарушена вътрекамерна проводимост и непоносимост към блокери на калциевите канали.

Анализът на резултатите след четири седмично проследяване показва, че болнитe с нестабилна стенокардия имат понижени изходни нива на IL 10, които нарастват значително при лекуваните с diltiazem, но не се увеличават при контролите на плацебо.

Малкият брой на пациентите не позволява да се правят окончателни изводи за ефекта на недихидропиридиновите медикаменти, но се очаква по-големи проучвания да потвърдят настоящите резултати. (ОИ)

Използвани източници:

1. Dubey L., Hesong Z. Anti-inflammatory action of diltiazem in patients with unstable angina. Postgrad Med J 2006; 82: 594-597 http://www.postgradmedj.com

2. Smith D., Irving S., Sheldon J. et al. Serum levels of the anti-inflammatory cytokine interleukin-10 are decreased in patients with unstable angina. Circulation 2001; 104:746–9 http://circ.ahajournals.org