Spironolactone води до гастроинтестинални усложнения



01/11/2006
Приемът на алдостероновия антагонист spironolactone* води до увеличен риск за гастродуоденални язви и кървене от горните отдели на стомашночревния тракт, показаха резултатите от ретроспективно проучване, публикувани през август в British Medical Journal (1). Изследването доказва връзка между приема на диуретика и забавянето на фиброзните процеси при гастроинтестиналната патология, дори и при прибавяне на антиулцерозни медикаменти. Лечението с други (бримкови) диуретици не води до забавяне на заздравяването на язвите. Алдостерон стимулира формирането на фиброзна тъкан в сърцето и в други органи, свързвайки се с рецепторите за минералкортикоидните хормони – процес, модулиран от 11 beta хидроксистероид дехидрогеназните ензими. Spironolactone инхибира това действие, с което възпрепятства формирането на цикатрициална тъкан. Този ефект се използва в лечението на артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, с протективен ефект върху фиброзирането на сърдечната тъкан. В стомаха и в по-малка степен в дванадесетопръстника също се експресират подобни рецептори и репаративните процеси на гастроинтестиналните нарушения се опосредстват от 11 beta хидроксистероид дехидрогеназните ензими. Предполага се, че инхибиторите на алдостерона нарушават процесите на възстановяване на дуоденални или стомашни ерозии и водят до формирането на язви, усложнени или не с хеморагия. В случай-контрола проучването са участвали 306 645 приемащи spironolactone пациенти, проследявани за проява на стомашно или дуоденално кървене или язва, като анализът е за периода от януари 1996 до септември 2003 година. Болните с гастрален карцином или употреба на алкохол са изключени от проучването. Първичният критерий за оценка са доказани чрез колоноскопия гастроинтестинално кървене или симптомни пептични или дуоденални язви, като всеки случай (523 души) на верифицирана такава патология е съпоставен с общо 5230 контроли. Резултатите показват, че приложението на spironolactone води до дозозависимо нарастване с 2.7 пъти на честотата на гастроинтестиналните събития (рискът нараства от 0.7 за 1000 човека през 1996 до 3.1 през 2003). Нежеланите лекарствени реакции на алдостероновия антагонист се увеличават с едновременната употреба и на улцерогенни лекарства като нестероидни противовъзпалителни средства, кортиокостероиди, антикоагуланти и инхибитори на тромбоцитната агрегация. Spironolactone е с неоспорим ефект по отношение на подобряване на прогнозата и преживяемостта на пациентите с тежка сърдечна неодстатъчност (2), но прилагането му в такива случаи изисква стриктен контрол и оптимизирaне на дозата, поради възможните гастроинтестинални усложнения. (ОИ) * spironolactone е неселективен компетитивен антагонист на алдостероновите рецептори. Той се метаболизира бързо и в голяма степен до активни метаболити, което допринася за алдостероновата инхибиция. Най-важните метаболити са 7-alpha-thiomethylspironolactone (TMS), canrenone и 6-beta-hydroxy-7-alpha-thiomethylspironolactone (HTMS).Въпреки че плазменият полуживот на spironolactone е 1.4 часа, полуживотът на неговите метаболити варира от 14 до 22 часа. Приемът на храна увеличава бионаличността на spironolactone със 100%.. Дозите на медикамента трябва да се редуцират при възрастни пациенти. Използвани източници: 1. Verhamme K., Mosis G., Dieleman J. et al. Spironolactone and risk of upper gastrointestinal events: population based case-control study. British Medical Journal 2006; 333: 330-3 www.bmj.com 2. Juurlink D., Mamdani M., Lee D. et al. Rates of hyperkalemia after publication of the randomized aldactone evaluation study. N Engl J Med 2004; 351: 543-51 http://content.nejm.com