Променят се характеристиките на респираторните инфекции при деца



01/11/2006
Рутинната имунизация срещу Haemophilus influenza b и прилагането на кортикостероиди за лечението на круп с вирусна етиология са довели до промяна в епидемиологията на тежките остри инфекции на горните дихателни пътища (ГДП) при деца, показаха резултатите от проучване на Barry Heath и сътр. от University of Vermont College of Medicine в Burlington, САЩ, публикувани през октомври в списание Pediatrics (1). “Като потенциални животозастрашаващи инфекции, крупът и епиглотитът са изместени от бактериалния трахеит. В нашето ретроспективно изследване, честотата на бактериалния трахеит е три пъти по-голяма от тази на първите две инфекции взети заедно. Ето защо при деца, хоспитализирани по повод на тежка инфекция на ГДП, той трябва да бъде поставен на първо място в диференциално-диагностичния план”, коментират авторите. Нараства честотата на тежкия бактериален трахеит За периода 1997-2006 екипът е проследил над 100 деца – 107 са били с круп, 18 с бактериален трахеит и само две с епиглотит. При нито един от пациентите с круп не са наблюдавани сериозни усложнения. Само 3% (n=3) oт тях са изисквали апаратна вентилация спрямо 83% (n=15) от тези с бактериален трахеит. Почти 30% от случаите с бактериален трахеит са развили тежки нарушения, изявени с клиниката на респираторен дистрес синдром (acute respiratory distress syndrome - ARDS). От 35 деца хоспитализирани в интензивно отделение, 17 са били с бактериален трахеит (48%), 16 с круп с вирусна етиология (46%) и две с епиглотит (6%). Животозастрашаващи компликации са регистрирани при 20 пациенти (15 с бактериален трахеит, трима с круп и двама с епиглотит). Етиологията на бактериалния трахеит включва основно бета-лактамазо-продуциращи микроорганизми, включително метицилин-резистентни S. aureus (MRSA). Риновирусите могат да предизвикват инфекции и на долните дихателни пътища Човешкият риновирус (HRV) се открива в голяма част от децата с инфекции на долните дихателни пътища, като при тях се наблюдава сравнителнио висока честота на рецидивиращи епизоди на бронхообструкция, показаха резултатите от проучване на Kristiina Malmstrom и сътр. от Helsinki University Central Hospital във Финландия, публикувани през септември в Journal of Allergy and Clinical Immunology (2). Риновирусите предизвикват основно инфекции на ГДП при деца. За да установят дали те са асоциирани и с по-тежки респираторни инфекции и дали могат да индуцират пристъпи на бронхиална астма, екипът на д-р Malmstrom е изследвал 201 пациенти на възраст между три и 26 месеца с анамнеза за рецидивиращи инфекции за период от поне четири седмици в предходните два месеца. Бронхоскопия с биопсия е била проведена при 68 от тях. HPV е идентифициран в 21 от общо 47 (45%) биоптата. Увеличена резистентност на дихателните пътища е регистрирана при 18 HPV-позитивни пациенти (86%) спрямо 15 от 26 HPV-негативни (58%) (р=0.037). “Само проследяването на тези деца ще покаже дали наличието на HRV в епитела на долните дихателни пътища и нарушената бронхиална функция, изявени клинично с повтарящи се епизоди на бронхообструкция, са предиктор за развитието на бронхиална астма впоследствие”, коментират авторите. Aпнеята е рядко усложнение при деца с бронхиолит Честотата на апнеята при деца с бронхиолит е под 3%, като рискът е по-висок при недоносени и при кърмачета в неонаталния период, показаха данни от ретроспективно изследване на Marvin Harper и сътр. от Boston’s Children’s Hospital в САЩ, публикувани през октомври в списание Annals of Emergency Medicine (3). Целта на авторите е била да идентифицират рисковите фактори, които предсказват вероятността за апнея при болни с бронхиолит. Проучването е обхванало периода 1995-2000, през който с бронхиолит са били хоспитализирани 691 деца. Апнея е била регистрирана при 19 от тях (2.7%). Екипът е разработил следните критерии, асоциирани с висок риск за развитие на апнея: 1. Доносени деца в неонаталния период 2. Недоносени деца (родени преди 37 гестационна седмица), както и тези на възраст по-малка от 48 седмици след зачеване 3. Кърмачета, при които вече е бил регистриран апноичен епизод Всички пациенти с апнея са отговаряли на посочените критерии (100% чувствителност). Нито едно дете, идентифицирано като пациент с нисък риск, не е развило апнея (100% предиктивна стойност). Според изследователите, техните критерии им позволяват да “определят онази група от деца, при които рискът за появата на апнея е по-малък от 1%”. (КД) Използвани източници: 1. Hopkins A., Lahiri T., Salerno R. et al. Changing epidemiology of life-threatening upper airway infections: The reemergence of bacterial tracheitis. Pediatrics 2006; 118: 1418-1421 http://pediatrics.aappublications.org 2. Malmstrom K., Pitkaranta A., Carpen O. et al. Human rhinovirus in bronchial epithelium of infants with recurrent respiratory symptoms. J Allergy Clin Immunol 2006; 118: 591-596 www.jacionline.org 3. Willwerth B., Harper M. and Greenes D. Identifying hospitalized infants who have bronchiolitis and are at aigh risk for apnea. Ann Emerg Med 2006; 48(4): 441-447 www.annemergmed.com