Прогноза при камерно мъждене и тахикардия при деца



01/11/2006
Пациенти под 18 години, с появили се по-късно в хода на реанимация камерно мъждене и камерна тахикардия, са с по-лоша прогноза от тези с рано възникнали ритъмни нарушения, показаха резултатите от ретроспективен анализ на данните от NRCPR, публикувани в New England Journal of Medicine (1). Анализът включва преглед на Американския национален регистър за кардиопулмонална ресусцитация (National Registry of Cardio Pulmonary Resuscitation – NRCPR) и камерна тахикардия и мъждене, с прогнозиране на изхода на реперфузионните аритмии в зависимост от времето на появата им. Камерното мъждене и тахикардия са сред най-честите причини за сърдечен арест при възрастни. При децата те са последица от прогресираща дихателна недостатъчност или шок, най-вече с електрокардиографски доказана асистолия и с липса на пулс, отколкото са първично аритмогенно нарушение. Класификацията е според началото на аритмиите – при поява в началото на сърдечен арест тя се определя като ранна, а в хода на реанимацията – късна (камерните фибрилации могат да се регистрират по време на ресусцитация). По-голямата част от проучванията, изследващи сърдечния арест при лица под 18 години, са едноцентрови и не включват голям брой пациенти. Според данни от изследвания върху животински модели, последващото камерно мъждене е с по-лоша прогноза, поради миокардна и церебрална исхемия (2). Достоверността на NRCPR се определя от включените в него вътреболнични ритъмни нарушения, документирани в 159 медицински центъра в САЩ за период от 4.5 години. Първичният критерий за оценка е преживяемостта при дехоспитализация, а вторичните - поява на спонтанна циркулация в рамките на 20 минути след сърдечния арест, 24-часова преживяемост и неврологични усложнения. Последните критерии се базират на скалата PCPC (Pediatric Cerebral Performance Category), според която една точка се дава за нормален статус, 2 – за леко нарушение, 3 – за умерен неврологичен дефицит, 4 – за тежка инвалидизация, 5 – кома или вегетиращо състояние. Според тази класификация, за добър неврологичен статус след камерно мъждене/тахикардия се приема скор от 1 до 3. От 1005 пациента с вътреболничен сърдечен арест, 27% (272 души) са с документирани късни тахикардия и мъждене, 10% са с ранна поява, а при 19 времето на появата не е регистрирано. Преживяемостта при пациентите от втората група (ранна поява) е 35%, сравнена с 11% в случай на късно възникване на ритъмната патология (първата група). Резултатите подчертават необходимостта от ранно електрокардиографско мониториране при хоспитализация и ресусцитация, за да се отдиференцират ранните и късните дисритмии, възникващи при 25% от болните. Честотата им е висока дори при дихателна недостатъчност и шок. Проведена своевременно и според указанията, ресусцитацията е животоспасяваща при 10% от пациентите с късни аритмии, което намалява и процента на неврологичните усложнения при тях. (ОИ) Използвани източници: 1. Samson R., Nadkarni V., Meaney P. et al. Outcomes of In-hospital ventricular fibrillation in children. N Engl J Med 2006; 354: 2328-39 http://content.nejm.org 2. Berg R., Hilwig R., Kern K. et al. “Bystander” chest compressions and assisted ventilation independently improve outcome from piglet asphyxial pulseless “cardiac arrest”. Circulation 2000; 101: 1743-8 http://circ.ahajournals.org