Нов потенциален медикамент срещу затлъстяване



01/11/2006
Цилиарният невротрофичен фактор (сiliary neurotrophic factor - CNTF) е потенциален кандидат за нов антиобезен медикамент, насочен директно към скелетната мускулатура, който действа независимо от централната нервна система, показаха резултатите от проучване на Watt и сътр., публикувани в списание Nature Medicine (1). CNTF предизвиква редукция на телесното тегло и подобрява глюкозния толеранс при мускулно приложение чрез увеличаване на оксидирането на мастните киселини (МК) и намаляване на инсулиновата резистентност в скелетната мускулатура. Той действа чрез активиране на АМФ-протеин киназа (АМФК), ензим който участва в потискането на глюконеогенезата в черния дроб, в усвояването на глюкозата при физическо натоварване на мускулите и в инхибирането на липолизата. Досега се знаеше, че CNTF действа централно, чрез индуциране на хипоталамичната неврогенеза за моделиране на приема на храна и периферно - чрез промяна на чернодробната генна експресия, подобно на лептина* (2, 3). В проучването, антиобезните ефекти на CNTF, различни от тези на лептина, са били наблюдавани както при дието-индуцираното затлъстяване така и при генетични (миши) модели със затлъстяване, при които е имало повишена експресия на супресора на цитокиновото предаване-3 (suppressor of cytokine signaling-3 - SOCS3) – медиатор на лептиновата чувствителност и резистентност. Watt и сътр. установяват, че при прилагане на CNTF върху изолирани миши скелетни мускули оксидирането на МК се увеличава чрез активиране на АМФК и се подобрява инсулиновата чувствителност на тъканите, като ефектите са бързи и независещи от чернодробната генна експресия. При 7-дневното лечение с CNTF не се е наблюдавало повишаване на телесната температура или увеличаване на проинфламаторните цитокини. Установено е било, че CNTF действа чрез трансмембранен рецепторен комплекс, състоящ се от CNTF алфа-рецептор и IL-6 рецептор, свързани с гликопротеин gp130, който активира AMPK. CNTF спада към семейството на гликопротеин gp130 рецепторните цитокини, който структурно и функционално наподобява интерлевкин 6 (IL-6) и е с близка до лептина характеристика. Изследователите смятат, че благодарение на сходните си свойства за стимулиране на оксидирането на МК, CNTF оказва положителния си ефект върху целия енергиен метаболизъм в организма и подобрява инсулиновата резистентност. Скелетната мускулатура е 40% от телесната маса и играе важна роля в метаболизирането на кръвната глюкоза и МК. При затлъстяване, МК се натрупват в мускулатурата под формата на интрамиоцелуларни липиди, което е асоциирано с инсулиновата резистентност и е маркер за развитието на диабет тип 2 в бъдеще. Синтетичните лиганди, които въздействат на gp130 трансмембранния рецепторен комплекс и активират АМРК в скелетната мускулатура, са нова терапевтична възможност за лечение на заболяванията, свързани със затлъстяването. (КП) * Лептин е хормон, който се секретира от адипозната тъкан и има ключова роля в енергийната хомеостаза. Той играе ролята на сигнал от периферията към мозъка, като пренася информация за енергийната наличност в адипозната тъкан и/или за остри промени в нея. Рецепторът за лептина е сходен с рецепторите на група цитокини (в това число и IL-6). Експресията на лептина от мастната тъкан може да бъде индуцирана от цитокините и от възпалителни стимули. За допълнителна информация: Лептинът с плейотропна природа. МD 2005; бр. 8, октомври http://mbd.protos.bg Пандемията на ХХI век. Доктор Д; бр. 2; декември Използвани източници: 1. Watt M., Dzamko N., Thomas W. et al. CNTF reverses obesity-induced insulin resistance by activating skeletal muscle AMPK. Nat Med. 2006;12:541-548 www.nature.com 2. Lambert et al. Ciliary neurotrophic factor activates leptin-like pathways and reduces body fat, without cachexia or rebound weight gain, even in leptin-resistant obesity. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 2001;98,4652–4657 www.pnas.org 3. Sleeman. et al. Ciliary neurotrophic factor improves diabetic parameters and hepatic steatosis and increases basal metabolic rate in db/db mice. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 2003;100, 14297–14302