Januvia (sitagliptin) получи одобрение от FDA за лечение на диабет тип 2



01/11/2006
Таблетна форма sitagliptin phosphate (Januvia на Merck & Co) бе одобрена през октомври от FDA да се прилага еднократно дневно заедно с диета и физическа активност за подобряване на гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2. Januvia може да се използва самостоятелно или като втора линия терапия - в комбинация с metformin или с тиазолидиндиони (pioglitazone HCl и rosiglitazone maleate). Januvia e представител на нов клас медикаменти – инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4). Те действат като потискат ендогенното разграждане на естествения инкретин – глюкагон-подобен пептид-1 (glucagon-like pepdide-1 - GLP-1)*. Sitagliptin упражнява инкретин-потенциращ ефект - води до повишаване на нивата на интактна, биологично-активна форма на GLP-1. Новото перорално антидиабетно средство се предлага в таблетки от 25, 50 и 100 mg. Препоръчваната дневна доза е 100 mg еднократно дневно**. Цената, според Merck, на ден ще бъде $4.86. Решението на FDA за одобрение на монотерапията със sitagliptin е базирано на данните от две клинични проучвания с продължителност 24 и 18 седмици (473 и 296 души, съответно) при пациенти с леко до умерено повишени изходни нива на хемоглобин A1c (средно 8.0%). Резултатите показват, че еднократното дневно прилагане на инхибитора на DPP-4 постига значимо в сравнeние с плацебо понижаване на хемоглобин A1c (-0.8% и -0.6%, съответно; р<0.001). Обединеният анализ от двете изследвания при пациенти с леки (<8%), умерени (8% до 9%) изходни нива на хемоглобин A1c посочва средни промени с -0.6%, -0.7% и -1.4%, съответно, след 18 седмици монотерапия със sitagliptin (р<0.001). Показанието за прилагане на медикамента като втора линия терапия е базирано на две отделни 24-седмични проучвания, според които - добавянето на sitagliptin към лечението с metformin или с pioglitazone води до значимо в сравнение с плацебо понижаване на нивата на HbA1c (-0.7%, p<0.001 за двете), средна редукция с 0.7% и 0.9% спрямо изходните нива на HbA1c 8.0% и 8.1% за metformin и pioglitazone, съответно. Два пъти повече пациенти, получавали sitagliptin като добавъчна терапия, са постигнали нива на HbA1c под 7%, в сравнение с лекуваните само с metformin (47% спрямо 18%, р<0.001). Сходно, 45% от болните, взимали комбинацията sitagliptin и pioglitazone, са постигнали прицелното ниво на HbA1c в сравнение с 23% от рандомизираните на монотерапия с pioglitazone (р<0.001). Sitagliptin е показал, че при еднократно дневно дозиране може да осигурява 24-часов глюкозен отговор по време на хранене, между храненията и през нощта. В 24-седмично, плацебо-контролирано проучване на пациенти с неконтролирана гликемия при самостоятелно прилагане на metformin, добавянето на Januvia 100 mg еднократно дневно води до значимо понижаване на нивата на постпрандиалната и плазмената глюкоза на гладно с 2.8 и 2.4 mmol/l, съответно (р< 0.001 за двете). Най-честите наблюдавани неблагоприятни действия при лекуваните със sitagliptin спрямо плацебо (честота >5%) са ринорея и запушен нос, инфекции на горните дихателни пътища и главоболие. Регистрирани са също така и гастроинтестинални странични ефекти като коремна болка (sitagliptin 2.3% спрямо плацебо 2.1%), гадене (1.4% спрямо 0.6%) и диария (3.0% спрямо 2.3%). Лечението с този медикамент не се свързва с промени в изходното телесно тегло или с повишен риск за хипогликемия в сравнение с плацебо (1.2% спрямо 0.9%). Sitagliptin е противопоказан за прилагане при пациенти с диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза (не е ефективен при тези случаи). Профилът му на ефективност и безопасност не е изследван при пациенти под 18 години, както и при бременни жени (прилагането му по време на бременност е противопоказано). До момента са проведени или се намират в ход общо 43 проучвания на sitagliptin (4700 души са получавали терапия с него, от които - приблизително 1100 пациенти за повече от една година). Четири допълнителни изследвания ще започнат тази година, в които sitagliptin ще бъде част от комбинирана с metformin таблетна форма (MK-0431A). Втори инхибитор на DPP-4 - vildagliptin (Galvus на Novartis) в момента се оценява от FDA за еднократно дневно перорално лечение на пациенти с диабет тип 2 при сходни индикации. (ДЯ) * GLP-1 води до глюкозозависимо стимулиране на инсулиновата секреция, потискане на секрецията на глюкагон, забавяне на изпразването на стомаха и загуба на тегло поради анорексигенен ефект. Eндогенният GLP-1 се разгражда за няколко минути от ензима DPP-4 до биологично инертни продукти, поради което не може да се прилага като антидиабетно средство. ** Не е необходимо коригиране на тази доза при пациенти с лека до умерена степен на чернодробна недостатъчност или при случаи с лека бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс [CrCl] >50 ml/min). При пациенти с умерена (CrCl от 30 до <50 ml/min) или тежка (CrCl<30 ml/min) бъбречна недостатъчност се препоръчва намаляване на дозировката до 50 и до 25 mg еднократно дневно. Случаите с краен стадий на бъбречно увреждане, налагащ хемодиализа, също трябва да получават дневна доза от 25 mg. Бъбречната функция трябва да се изследва преди назначаването на терапия с медикамента и да се контролира периодично след това, препоръчва FDA.