Isoprinosine в терапията на инфекциозна мононуклеоза



01/11/2006
Isoprinosine (inosine pranobex) е имуномодулатор с противовирусна активност. Действа в ранната фаза на инфекцията, веднага след проникването на вируса в клетката и разпознаването му от антигенпредставящите клетки. Isoprinosine на ниво рибозома възпрепятства транслирането на вирусната нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и блокира синтеза на вирусни частици. Клиничните проучвания показват, че Isoprinosine нормализира потиснатия или увреден клетъчен имунитет. Isoprinosine повлиява имунния отговор, като увеличава абсолютния брой на Т-лимфоцитите, усилва ендогенната продукция на IL-1, IL-2, IL-12 и IFN-gamma, модулира цитотоксичността на Т-лимфоцитите и NK-клетките, усилва фагоцитарната активност на макрофагите и микрофагите. Основните фармакокинетични характеристики на препарата са чревна абсорбция, бъбречна екскреция, орална бионаличност 90% и време на полуелиминиране 3.5 часа. Показанията за приложение на Isoprinosine са основно вирусни инфекции - респираторни, вирусни инфекции, причинени от хепатитни вируси, от вирусите на заболявания като рубеола, паротит, морбили, HIV, папиломавирусни, херпесвирусни инфекции и други (EBV, CMV, HSV1, HZ). Isoprinosine позволява да се започне активно лечение още с появата на началните симптоми на заболяването. Подходящо е приложението му при деца (от 0 до 18 години), хора в напреднала възраст и особено при имунокомпрометирани, или продължително боледуващи. Isoprinosine е показан при EBV инфекция. EBV е лимфотропен вирус като таргетни клетки за вируса се явяват В-лимфоцитите (1, 3, 4, 5). Имунният отговор на организма обуславя и различното протичане на EBV инфекция при имуносупресирани и при хора с интактна имунна система. От една страна Т-лимфоцитният клетъчен отговор е от съществено значение при осъществяване на експресията на вирусните антигени на EBV (2). Бързият и ефективен клетъчен и в по-малка степен хуморален отговор, води до контролиране на първичната EBV инфекция и до доживотна супресия на вируса. Неефективният клетъчен отговор обаче може да доведе до ексцесивна и неконтролирана В-клетъчна пролиферация (2). Над 90% от възрастните имат серологични данни за предшестваща EBV инфекция, което говори за честата среща с този вирус в по млада възраст (5). В юношеска възраст най-честата изява на първична EBV инфекция е инфекциозната мононуклеоза (1, 4, 5). Заболяването може да има различна клинична презентация, но класическите симптоми включват лимфаденопатия, възпалителни промени в гърлото и фебрилитет (5). Чести са хепатомегалията (с леко до умерено повишени стойности на серумните трансаминази) и спленомегалията. Откриват се характерни промени в хемограмата с наличие на атипични мононуклеари на фона на нормален или повишен брой на левкоцитите. Материали и методи Клиничното наблюдение е проведено при 44 болни на възраст от 2 до 34 години (14 мъже и 30 жени) (таблица 1). Изучаваната група включва 22 пациенти, лекувани с inosine pranobex и 22 души в контролна група (без прием на този препарат). Проучването е проведено в периода януари- септември 2006 година в КИПТБ-УМБАЛ “Св. Ив. Рилски, София”, СБАЛИПБ ,,Проф. Ив. Киров”, София и УМБАЛ ,,Св. Марина”, Варна. Проследени са в динамика клинично и лабораторно (ПКК, ДКК, чернодробни ензими със стандартни комерсиални методи) всички пациенти. Серологична верификация на остра EBV инфекция е доказаването на специфични EBV VCA IgM с помощта на имуноензимен метод (ЕLISA). Резултати От направеното клинично проучване се установи, че при сравняваните групи болни с инфекциозна мононуклеоза основно засегната е възрастта до 18 години (61%). Разпределението по пол показва преобладаване на заболяването при жените. Водещите клинични симптоми са отразени на таблица 2 и таблица 3, съответно преди и след края на терапията. От таблиците се вижда благоприятното повлияване на клиничните симптоми при всички пациенти, лекувани с Isoprinosine, и персистиране на хепатомегалията при 11 и на спленомегалията при седем болни от контролната група. От лабораторните изследвания с диагностична значимост са общият брой на атипичните мононуклеари. Техният брой, общият брой на левкоцитите, а при 40 от всички болни и повишените стойности на серумните трансаминази (AST/ALT), също подпомагат диагнозата инфекциозна мононуклеоза. Проследяването на пациентите показва, че клиничната симптоматика и лабораторните показатели се нормализират по-бързо при лекуваните с Isoprinosine в сравнение с контролната група. Изводи: 1. Установено е скъсяване на продължителността на обективните симптоми: температура, хепатомегалия, спленомегалия, при лекуваните с Isoprinosine, спрямо болните от контролната група 2. Нормализирането на температурата настъпва средно за 4-5 дни, вместо обичайните 7-9 дни. Фаринго-тонзиларната симптоматика е овладяна за 4-6 дни при 16 от болните, лекувани с Isoprinosine, в сравнение с 8-10 дни при контролната група 3. В групата, лекувана с Isoprinosine, се наблюдава статистически достоверен спад на левкоцитите спрямо началното ниво при втора и трета визита, докато при контролната група този ефект е постигнат едва в края на терапията 4. В края на лечението с Isoprinosine е постигнато сигнификантно намаление на лимфоцитите, докато при контролите се регистрира увеличение на този показател 5. В групата, лекувана с Isoprinosine, се наблюдава статистически значимо понижение стойностите на AST, докато в контролната група на 14-я ден се наблюдава повишение, овладяно едва в края на лечението 6. При лекуваните с Isoprinosine се наблюдава статистически сигнификантно понижение на стойностите на ALT спрямо началното ниво при втора и трета визита, докато в контролната група този ефект е постигнат в края на лечението и стойностите остават леко завишени 7. Терапията с Isoprinosine води до скъсяване времето за лечение и продължителността на заболяването 8. Приложението на Isoprinosine предотвратява развитието на усложнения 9. При проведеното лечение с Isoprinosine не са отчетени странични ефекти 10. При всички проследени болни, Isoprinosine е показал отлична поносимост 11. Проведеното клинично наблюдение показва, че приложението на Isoprinosine® е препоръчително при пациенти с инфекциозна мононуклеоза поради установена ефективност и безопасност А. Гоцева, Т. Червенякова, Т. Кузмова, Л. Андонова, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” М. Господинова, УМБАЛ “Св. Марина”, Варна София В. Лилянова ,СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров”, София Използвани източници: 1. Cochen J. Epstein-Barr virus infection. N Engl J Med. 2000; 343: 481-492 2. Crawford D. Biology and disease associations of Epstein-Barr virus. Philos Trans R Soc Lond B Biol Sci. 2001; 356: 461-473 3. Kieff E., Rickinson A. Epstein-Barr virus and it’s replication. In: Knipe D, Howley P, Griffin D, et al, eds. Fields Virology. Philadelphia:Lippincott- Raven; 2000: 2511-2574 4. Macsween K., Crawford DH. Epstein-Barr virus - recent advances. Lancet Infect Dis. 2003; 3: 131-140 5. Mandell, Benuett. Principles and practice of infectious diseases. 6-th ed. 2005-Part 3, 135:756-762