Бронходилататори и кислород с комбиниран ефект при ХОББ



01/11/2006
Комбинираното приложение на бронходилататори и кислородна терапия при пациенти с нормоксична хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) води до подобряване на функционалния капацитет и до облекчаване на диспнеята при усилие, показахa резултатите от проучване на Peters и сътр., публикувани в списание Thorax (1). Досега ефектът на двете средства за повлияване на белодробната функция е изследван поотделно. Това е първото проучване, оценило едновременното им терапевтично действие върху диспнеята, вентилацията, типа дишане, белодробните обеми и функционалния капацитет. При болни с напреднала форма на ХОББ вентилаторното напрежение и диспнеята водят до намалена физическа активност, като редуцирането им е свързано с подобряване на прогнозата на болестта. Всички класове бронходилататори подобряват проходимостта на бронхите и улесняват пулмоналната функция. При умерена до тежка форма на ХОББ намаляването на крайния експираторен обем (end-expiratory lung volume - EELV) и крайния инспираторен обем (end-inspiratory lung volume - EILV) се свързва с подобряване на вентилационната функция и на диспнеята при усилие. Авторите на настоящото проучване са изследвали ефекта на инспираторния капацитет (IC) и инспираторния резервен обем (IRV), които повлияват EELV и EILV, респективно затрудненото дишане и физическия капацитет. По данни на Somfay и сътр., хипероксигенацията има позитивен ефект върху диспнеята и физическия капацитет, дори при ХОББ с незначимо намаление на кислородната сатурация (2). Намаляването на диспнеята при усилие вследствие на хипероксигенирането се асоциира най-вече с редукция на вентилацията по време на физически усилия. Peters и сътр. за първи път правят анализ, макар и в малка популация, на бързия ефект на кислородотерапията и бронходилататорите за подобряване на физическия капацитет и диспнеята при пациенти с нормоксична ХОББ. Участниците – 16 души със среден форсиран експираторен обем за една секунда (FEV1) 43(3)%, по време на четири посещения са получили на двойно-сляп кръстосан принцип небулизиран бронходилататор (ipratropium 0.5 mg + salbutamol 2.5 mg) или плацебо с 50% О2 или с обикновен стаен въздух, инхалирани по време на физическо натоварване. Проведените функционални тестове на дишането по време на усилието и 90-105 минути след това са показали следните резултати: - Приложението на бронходилататори е довело до увеличение на инспираторния капацитет (IC) със средно 0.3 (0.1) в покой и при физическо натоварване (р<0.05), което е позволило по-големи обемни разширения на дробовете (Vt) по време на усилието и е подобрило вентилаторната функция (Ve) - Кислородотерапията е намалила Ve по време на натоварването поради редукция на дихателната честота, без сигнификантни промени в IC - Комбинираното приложение на бронходилататори и О2 при физическо усилие е увеличило Vt и IC, намалило е дихателната честота, но не е променило Ve - Всичките видове интервенции (бронходилататори и кислород самостоятелно или комбинирано) са довели до значимо подобряване на диспнеята при усилие в сравнение с плацебо и обикновения стаен въздух (p<0.05). Това е първото проучване, което доказва различните механизми на действие на кислородотерапията (намалява субективното чувство на задух) и бронходилататорите (подобряват някои от обемните пулмонални показатели). (ОИ) Използвани източници: 1. Peters M., Webb K., O’Donnell D. Combined physiological effects of bronchodilators and hyperoxia on exertional dyspnoea in normoxic COPD. Thorax 2006; 61: 559-567 www.thoraxjnl.com 2. Somfay A., Porszasz J., Lee S. et al. Effect of hyperoxia on gas exchange and lactate kinetics following exercise onset in non-hypoxemic COPD patients. Chest 2002; 121: 393-400 www.chestjournal.org