Анти-Мюлеровият хормон – основен серумен маркер за овариална дисфункция?



01/11/2006
Димеричният гликопротеин АМН (Анти-Мюлеров хормон), произвеждан от гранулозните клетки на ранните фоликули и инхибиращ растежа на примордиалния фоликул, може да се окаже достоверен серологичен маркер за овариална дисфункция или овариален резерв при възрастни жени, показаха резултатите от проучване на Marca и Volpe, публикувани през юни в списание Clinical Endocrinology (1). AMH е най-добрият тест, оценяващ репродуктивната дисфункция, и предиктор за настъпване на климакс. Серумните му нива могат да бъдат използвани за оценка на овариалния отговор и прогнозата на in-vitro фертилизацията. Хормонът може да се използва и като маркер при синдрома на поликистозните яйчници (СПЯ, поликистозен овариален синдром – PCOS) и гранулозо-клетъчните тумори. AMH принадлежи към семейството на трансформиращите растежни фактори beta (TGF beta*) и представлява хомодимерен бисулфид-свързан гликопротеин, който се експресира в сертолиевите клетки от периода на ранното детство до пубертета и в по-малка степен от гранулозните клетки от раждането до менопауза. Гликопротеинът е секретиран само в репродуктивните органи – най-изявеното му биологично действие е индуциране на регресията на Мюлеровите тръби (канали). Освобождаването му продължава в зреещите фоликули на яйчника до достигането им на определена степен на матурация и регулирането на функцията им от фоликулостимулиращия хормон (FSH). AMH, отделян от първичните и преантралните фоликули, инхибира превръщането на примордиалния фоликул в първичен, както и FSH-стимулираното по-нататъшно узряване на фоликула. Хормонът има автокринна функция в регулиране на узряването на нормалните фоликули. При раждане нивата му са по-високи при момичетата, с леко нарастване от втората до четвъртата година, след което относително стабилното му ниво в млада възраст постепенно намалява като белег на изчерпване на овариалната функция. Стойностите му в отделните периоди на месечния цикъл остават непроменени. АМН все повече се налага в клиничната практика като достоверен маркер за оценка на овариалния резерв. След овариектомия, стойностите му в серума постепенно намаляват и в рамките на три до пет дни той напълно изчезва, което отново доказва яйчниковия произход на хормона. Други маркери са повишаването на FSH и редуцирането на инхибин А и на броя на антралните фоликули (АFC). Маркерът за овариален резерв най-добре отразява намаляването с възрастта на ооцитно-фоликуларния басейн. Ниските му стойности могат да бъдат регистрирани по-рано от настъпването на менопаузата, което го прави най-добрия предиктор за овариалната функция при преминаването в менопауза. АМН намалява постепенно по време на FSH стимулация като част от контролираната овариална хиперстимулация (COH) при инфертилитет. Това отчасти може да е в резултат на негативния контрол на FSH върху АМН секрецията. Редукцията на гликопротеина може да се дължи на увеличаване на естрадиоловите нива при екзогенна апликация на фоликуло-стимулиращия хормон. По време на COH, АМН стойностите са в позитивна връзка с броя на малките антрални фоликули, както и с нивата на инхибин В. При фоликуларната матурация нивата на хормона падат, вероятно поради намаляването на антралните фоликули. Тези връзки между отделните хормони могат да се използват като предиктори за успеха на in-vitro фертилизацията – нормалният фоликуларен отговор е свързан с повишаване на стойностите на АМН. Липсата на ефект от лечението е в корелация с десетократно намаляване на нивата му. На базата на взаимните връзки между нивата на АМН и фоликуларния резерв се налага хипотезата, че измерването на този хормон може да се използва за диагноза за вторичния хипогонадизъм. При жени с хипергонадотропна аменорея (прематурна овариална недостатъчност) стойностите му са нормални, докато при тези с хипогонадотропна аменорея (функционална хипоталамична аменорея) - са силно понижени. Това потвърждава достоверността на АМН като маркер за оценка на вторичната аменорея. При СПЯ нивото на АМН е повишено, главно поради нарушената функция на гранулозните клетки – неговото измерване може да бъде достоверен критерий за диагноза на състоянието (92% специфичност, 67% чувствителност) при липса на ултрасонографско изследване. Терапията с metformin на СПЯ води до редукция на АМН и на броя на антралните фоликули, което може да бъде използвано и като маркер за терапевтичния отговор на заболяването. Повишаване на АМН може да се наблюдава при наличие на гранулозо клетъчни тумори (Granulosa cell tumor - GCT), с по-добра достоверност от алфа инхибин и естрадиол. Хормонът е със значими специфичност и чувствителност и при проследяване на пациентки с овариектомия поради наличие на GCT – високите нива означават ранно доказване на рецидив, дори и 10-20 години след оперативното лечение. (ОИ) * Transforming Growth Factor beta Използвани източници: 1. La Marca A., Volpe A. Anti-Mullerian hormone (AMH) in female reproduction: is measurement of circulating AMH a usefeul tool? Clinical Endocrinology 2006; 64 (6):602-610 www.jcem.endojournals.org 2. Rey R., Lukas-Croisier C., Lasala C. et al. AMH/MIS: what we know already about the gene, the protein and its regulation. Molecular and Cellular Endocrinology 2003; 15: 21-31 www.ingentaconnect.com/content/els/03037207