Клиничен случай: Хипертрофична остеоартропатия при карцином на стомаха



01/10/2006
Хипертрофичната остеоартропатия (ХОА) може да предшества изявата на редки малигнени заболявания като гастроинтестиналните стромални тумори, като терапията с тирозинкиназния инхибитор imatinib* подобрява значимо прогнозата им, показа клиничен случай, представен от Silva и сътр., в списание Annals of Rheumatic Diseases (1). ХОА се характеризира с оточност на пръстите, полиартралгия, периостоза, артрит и кожни белези за автономни нарушения – потене, зачервяване и дисхидроза. Тя бива първична (хередитарна или идиопатична) и вторична (свързана с неопластични или инфекциозни заболявания). В 90% от случаите усложнението възниква на терена на малигном (най-често белодробен карцином), нерядко и кардиоваскуларен или гастроинтестинален тумор. В представения клиничен случай за първи път се описва хипертрофична остеоартропатия при стромален тумор на стомаха. 47-годишен мъж е консултиран с ревматолог поради умора и болка в глезенните и коленните стави с давност от около два месеца. Физикалните и лабораторни изследвания не показват друга патология, при негативни серологични изследвания за Yersinia, Borrelia, Mycoplasma, Brucella, Salmonella и parvovirus B19, отрицателни ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела. Повишен e единствено CRP (63 mg/l), съпроводен от по-голяма СУЕ (59mm/h). Рентгеновото изследване на засегнатите стави не показва патологични изменения, като НСПВС, sulfasalazine и нискодозовият режим с prednisone не подобряват съществено болковия синдром. Контролният преглед след три месеца е с рентгенографски данни за периостит на крайниците, като абдоминалната ехография, компютърната томография и контрастното рентгеново изследване показват голяма туморна маса във фундусната област на стомаха. Ендоскопското изследване доказва лобулирана лезия в същата зона, но биопсичните проби не са с диагностична стойност. Проведената по-късно перкутанна биопсия потвърждава гастроинтестинален стромален тумор, който след тримесечна терапия с imatinib е редуцирал масата си с 50% и артритните прояви са изчезнали. Стромалните тумори на ГИТ са редки и са локализирани обикновено в стомаха и проксималната част на тънкото черво, както и в други части на ГИТ с гладка мускулатура. Този вид малигноми рядко водят до ХОА - трябва да се отдиференцират злокачествените от доброкачествените (митотичен индекс, размери, параклиника), като елиминирането на костните изменения е чрез лечение на основното заболяване. Химиотерапията или аблациото може да доведе до значима редукция на симптоматиката. Лезиите, по-малки от един сантиметър, подлежат на проследяване, като тирозинкиназният инхибитор imatinib e с отличен ефект при нерезектабилни и в напреднал стадий тумори. Представеният случай е доказателство за важността на ХОА като клиничен синдром на малигнените заболявания, с честота при възрастни до 92%. (ОИ) * Glivec (imatinib) на фирмата Novartis е регистриран от ИАЛ Използван източник: 1. Silva L., Andreu J., Munoz P. et al. Hypertrophic osteoarthropathy associated with gastrointestinal stromal tumor. Annals of Rheumatic Diseases 2006; 65: 681-682 www.annrheumdis.com