Как да лекуваме диабет тип 2 lege artis



01/10/2006
Повечето от пациентите с диабет тип 2 поддържат много високи нива на гликиран хемоглобин (HbA1c) преди лекарите да предприемат мерки за интензифициране на терапията, показват данните от ретроспективно проучване, представени на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация (ADA). Изследването е инициирано от фирма Novartis и е обхванало 9416 пациенти, получили монотерапия с метформин, със сулфонилуреен препарат или с тиазолидиндион за периода януари 2001-април 2004. Броят на участниците от двата пола е сходен, средната възраст е 51 години, кохортата е наблюдавана за период от средно 1.9 години. Средното ниво на HbA1c, при което е било преминавано към лечение с перорален антидиабетен препарат, е 8.4%, като 67% от пациентите са били със стойност, приближаваща 10%! При едва 33% е било постигнато препоръчваното от ADA ниво на HbA1c под 7%. Средното време за назначаване на втори антидиабетен препарат за подобряване на контрола на хипергликемията при пациентите с висок HbA1c е било 240 дни, като подобна интервенция е предприемана при стойности на гликирания хемоглобин около 8.5%. При около половината от болните е бил добавян втори антидиабетен препарат без преди това да е било провеждано изследване на HbA1c. Стъпалообразният алгоритъм за лечение на диабет тип 2 е създаден, за да осигури на пациентите текущ и дългосрочен добър контрол на кръвната глюкоза. Обективен критерий за степента на контрол на хипергликемията е редовното мониториране на HbA1c (два пъти в годината при случаите с постигната прицелна стойност на HbA1c <7% или на три месеца при по-високо от това ниво). Пациентите с диабет тип 2 могат да се „чувстват добре“ и при по-високи нива на кръвната глюкоза, които ги излагат на повишен риск за асимптомно развитие и прогресиране на съдовите усложнения. При диабет тип 2 се препоръчва „лечение до постигане на целта“. Клиницистите трябва да осигурят участието на пациентите в терапевтичния план, за да повишат техния комплаянс (придържане към лечението). Обучение на пациента, редовно мониториране на HbA1c и своевременно интензифициране на лечението за постигане на целта, това са „правилата на изкуството“ да лекуваме диабет тип 2. (ДЯ) Alendronate превъзхожда risedronate за лечение на постменопаузална остеопороза Alendronate* води до по-значима редукция на маркерите на костния обмен и до увеличение на костната минерална плътност (BMD) в сравнение с risedronate, показаха резултати от двегодишно проучване, публикувани през юли в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (1). FACT (Fosamax Actonel Clinical Trial) е рандомизирано, двойно-сляпо клинично изследване, което включва 1053 жени в постменопауза с намалена BMD, основната цел на което е да се сравнят ефектите на alendronate и risendronate по отношение на костния обмен, BMD и честотата на гастроинтестинални усложнения. Пациентките са били разделени в две групи със следните седмични дозировки: alendronate 70 mg и risedronate 35 mg. След период на проследяване от две години, резултатите показват, че въпреки сигнификантното увеличение в двете групи на BMD, тя е била по-висока в групата с alendronate (р<0.001). В сравнение с risendronate, терапията с alendronate е довела до нарастване с 2.1% на BMD на трохантера; 1.7% - на бедрената кост; 1.9% - на шийката на фемура и 1.8% на лумбалните прешлени. И двата медикамента са намалили значимо всички маркери на костния обмен, като alendronate отново е бил с предимство. „След завършване на периода на проследяване не установихме сигнификантни разлики в честотата на неблагоприятни гастроинтестинални усложнения (24.8% при alendronate и 22.9% при risendronate), както и в процента пациентки, които са прекъснали терапията по тази причина (1.7% при alendronate и 1.2% при risendronate)“, заяви д-р Sydney Bonnick водещ автор на проучването. (ИТ) * alendronate e регистриран в България с търговските имена Fosamax на MSD и Lindron на KRKA За допълнителна информация: В Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) с ключовата дума „остеопороза” може да намерите повече от 40 статии, посветени на темата Използвани източници: 1. Bonnick S., Saag K., Douglas P. et al Comparison of weekly treatment of postmenopausal osteoporosis with alendronate versus risedronate over two years. J Clin Endocrinol Metab 2006; 91:2631-2637 http://jcem.endojournals.org