Фактори за коронарна рестеноза след имплантиране на медикамент-отделящи стентове

Въпреки въвеждането на медикамент-отделящите стентове (drug eluting stents – DES), коронарната рестеноза, предимно при пациенти с диабет, продължава да се среща, показаха резултатите от проучване на Hong и сътр., публикувани през август в списание Heart (1).

Според авторите, с висок риск за рестеноза са: хората с диабет и с малък размер на съдовете преди и след перкутанна коронарна интервенция; с по-дълги стентове, случаите с paclitaxel освобождаващи импланти, пушачите и тези с високи нива на С-реактивния протеин.

Диабетът е независим рисков фактор за прогресиране на коронарната артериална болест, като пациентите са с по-висока честота на инсулт и със засягане на периферните съдове. Прогнозата при болни с аорто-коронарен байпас и перкутанна коронарна интервенция се влошава при съпътстващ диабет.

С въвеждането на DES се регистрира чувствително намаляване на рестенозите, но въпреки това диабетиците остават с висок риск по отношение на запушването на артериите (2). Hong и сътр., за първи път определят клиничните и ангиографски предиктори за коронарна рестеноза при хора с диабет с имплантиран DES.

В проучването им са включени 840 болни, ретроспективно анализирани според Multicentre PCI Database Registry. Диабетът се диагностицира при нива на кръвната глюкоза на гладно над 7 mmol/l или употреба на антидиабетни средства.

Пациенти с остър миокарден инфаркт, анамнеза за перкутанно или хирургично лечение на коронарна артериална болест, тотална оклузия на сърдечните съдове и противопоказания за антитромботична терапия не са включени в проучването.

Балонната ангиопластика или поставянето на стента са извършени чрез стандартен феморален достъп, с начален болус от 100 UI/kg heparin, с прибавяне на 300 mg clopidogrel или 500 mg ticlopidine, с последващи поддържащи дози на медикаментите за шестмесечния период съответно 75 mg и 250 mg.

Преди имплантацията на DES (с paclitaxel или sirolimus) е провеждана балонна предилатация, като при определени пациенти е използвана инсуфлация под високо налягане и интраваскуларен ултразвук.

Перипроцедурен миокарден инфаркт е диагностициран при следните случаи: Q зъбец с ширина над 30 msec, големина на същия повече от една трета в две последователни отвеждания или покачване на MB фракция на креатинкиназата (СК-МВ) три пъти над нормата.

Анализът на резултатите сочи, че при пациентите с диабет е регистрирана по-висока честота на рестеноза, независимо от имплантирането на DES – 20.9% (р<0.001) в сравнение с 14.6% в групата без диабет.

След мултивариантен анализ, предиктори за коронарна рестеноза в диабетната група се оказват високите нива на CRP, използването на pаclitaxel-отделящи стентове, малък относителен диаметър на таргетния съд преди или след процедурата и минимален диаметър на лумена след процедурата (при вариации на р от 0.005 до 0.043). (ОИ)

Използвани източници:

1. Hong S., Kim M., Ahn T. et al. Multiple predictors of coronary restenosis after drug-eluting stent implantation in patients with diabetes. Heart 2006; 92: 1119-1124www.heartjnl.com

2. Mathew V., Gersh B., Williams B. et al. Outcomes in patients with diabetes mellitus undergoing percutaneous coronary intervention in the current era: a report from the Prevention of REStenosis with Tranilast and its Outcomes (PRESTO) trial. Circulation 2004; 109:476–80 http://circ.ahajournals.com