DES се свързват с по-висока смъртност от металните стентове



01/10/2006

Медикамент-отделящите стентове (drug-eluting stents – DES) водят до повишен късен леталитет, в сравнение с металните, две до четири години след приложението им, показаха предварителни данни от проучванията на Camenzind и Nordmann, представени на Световния конгрес по кардиология в Барселона през септември. Повече информация може да намерите на http://www.escardio.org/knowledge/congresses/CongressReports.

Проучванията сравняват ефектите на най-използваните DES – Cypher и Taxus. При първото е регистрирана повишена смъртност и честота на трансмурален инфаркт след лечение със Cypher, с тенденция към идентични показатели за Taxus. Второто изследване доказва висока честота на некардиологичната смъртност при използване на sirolimus отделящия стент.

Според модератора д-р Salim Yusuf, данните от анализите налагат преоценка на стратегията на инвазивното лечение на коронарната болест на сърцето и селектиране на болните за коронарна интервенция.

Проучването на Camenzind се базира на два отделни мета-анализа, като в първия се проследява честотата (на първата, втората и третата година) на трансмуралния миокарден инфаркт и кардиологичната смъртност при DES и обикновени метални стентове. Първото поколение медикамент отделящи импланти водят до 30-40% по-висока честота на усложненията (за Cypher), като същата тенденция, но в по-малкa степен, важи и за Taxus.

Във втория мета анализ, всички рандомизирани проучвания за отделните стентове са стратифицирани според последните данни от проследяването, което доказва по-голяма честота (6.3%) на значими странични ефекти при sirolimus-DES (р=0.03), в сравнение с обикновените импланти и Taxus (съответно 2.6% и 2.3%, р е сигнификантно малко). Според Camenzind, тези резултати налагат преценка на съотношението полза/риск при DES.

Мета-анализът на Nordmann включва 17 рандомизирани проучвания, оценяващи ефекта на sirolimus или paclitaxel отделящи стентове по отношение на общата, сърдечната и несърдечна смъртност. Общата смъртност е по-ниска първата година след лечение с DES, но след втората, третата и четвъртата тенденцията е към увеличаване.

Кардиологичната смъртност е със статистически незначима разлика при метални и при медикамент отделящи стентове, но некардиологичният леталитет (най-често поради карцином, инсулт или белодробни заболявания) е висок, особено при sirolimus излъчващите стентове.

Според авторите, необходима е още по-точна оценка за ефекта на DES, като данните се отнасят към първото поколение медикамент освобождаващи имланти, доказали своето предимство за предотвратяване на рестенозата.

В изследване на Wenaweser и сътр., се анализират честотата на тромбозите при стентирани болни на двойна антитромбоцитна терапия, според данни от проучванията SIRTAX и Post-SIRTAX (Швейцария) и RESEAECH и T-RESEARCH (Холандия). В първото проучване приемът на Aspirin и clopidogrel е продължил половин година, докато при второто – от три до 12 месеца.

Регистрирани са 152 тромбози при 8146 пациента, като кумулативната честота от тромбозата на стента е 2.9%, с тенденция за нарастване с 0.6% всяка година, при прием на анриагреганти от 30 дена до три месеца.

В коментар към същото проучване, д-р Antonio Colombo твърди, че обикновено тенденцията е към намаляване на тромбозата, която се дължи на неадекватнoтo антитромбоцитно лечение. (ОИ)

За допълнителна информация:

В Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) има шест статии, анализиращи подробно използването на медикамент-отделящите стентове, публикувани през последната година в списанията MD и Кардио D