Антидепресантите повишават риска за диабет



01/10/2006
Лечението с антидепресанти увеличава риска за появата на диабет тип 2 над три пъти, показаха резултатите от проучване, докладвани през юни на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация (1). Това е първото изследване, което посочва подобна връзка и повдига въпроса за диабетогенен ефект на антидепресантите. Анализът е направен сред участниците в DPP (Diabetes Prevention Program) – мултицентърно петгодишно лонгитудинално проучване, което изследва дали прогресирането на нарушения глюкозен толеранс в диабет тип 2 може да бъде профилактирано или забавено посредством интензивна промяна в начина на живот или лечение с metformin в сравнение с плацебо. Участниците в DPP (3187 души) бяха разделени в три групи: стандартни препоръки за промяна в начина на живот плюс плацебо два пъти дневно; стандартни препоръки за промяна в начина на живот плюс metformin в доза 850 mg два пъти дневно; препоръки за интензивна промяна в начина на живот с цел да се постигне понижаване на изходното тегло със 7% чрез намален внос на калории и мазнини и двигателна активност поне 150 минути седмично. Отдавна е известно, че има връзка между диабета и депресията, но до момента не бе уточнено кое от двете заболявания се изявява първо. За да оценят дали наличието на депресия или приложението на антидепресанти при участниците в DPP може да бъде показател за прогресирането на нарушения глюкозен толеранс в диабет тип 2, авторите са използвали скалата Beck Depression Inventory (BDI). Гликемичният статус, симптомите на депресия, нивото на физическа активност, инсулиновата секреция и резистентност са били определени в началото и след това веднъж годишно в хода на проучването. Терапията с антидепресанти е била документирана изходно и четири пъти годишно. Пациентите са били проследени за средно 3.2 години. При стартирането на DPP, 10.3% от пациентите са имали значими симптоми на депресия (BDI скор 11 и повече точки) и 5.3% са получавали антидепресанти. Терапията с антидепресант, но не и депресията, се е оказала значим предиктор за появата на диабет тип 2. При пациентите на лечение с антидепресант, рандомизирани на стандартни съвети за промяна в начина на живот, е установен над два пъти по-висок диабетогенен риск, при получавалите антидепресант в групата на интезивна промяна в начина на живот – над три пъти. Интересен факт е, че при рандомизираните на метформин, не е бил установен повишен риск за диабет тип 2, свързан с приложението на антидепресант. Дали метформин има защитен ефект при тези случаи е неясно, нито какъв е вероятният механизъм за тази протекция. Бигванидинът действа предимно в черния дроб (намалява ендогенното производство на глюкоза), но не е известно дали може да променя отговора към антидепресанти. За средно 3.2 години проследяване, експозицията на антидепресант в размер на 75% от цялото това време не е била свързана с повишен риск за диабет тип 2 за разлика от по-дългата експозиция - 88% до 100% от времето (средно 99%). Отново е бил установен два пъти по-висок риск в групата на стандартни съвети и три пъти в интензивната група, но не и при получавалите метформин. Повечето от участниците са взимали селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, тъй като те се свързват с понижаване на теглото или поне имат неутрални ефекти в това отношение. При мултивариантните анализи, връзката между експозицията на антидепресанти и риска за диабет тип 2 се е запазила след напасване на демографските фактори, изходните метаболитни показатели и индекса на телесната маса. Пациентите на терапия с антидепресанти не трябва да преустановяват нейното прилагане поради вероятен диабетогенен риск, но тези от тях, които имат предиспозиция към диабет тип 2, трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно за появата на нарушения в глюкозната хомеостаза. При случаите с депресия и/или на лечение с антидепресанти и „класически“ рискови фактори за диабет тип 2 трябва да се положат усилия за промяна в начина на живот. Подобна мярка може да намали симптомите на депресия и съответно нуждата от продължителна медикаментозна терапия. Интензивната промяна в начина на живот доказа в DPP, че може да понижи риска за появата на диабет тип 2 с 58% за пет години (при хората на възраст 60 и повече години със 71%). Метформин постигна редукция с 31% (по-добра протекция при хората до 44-годишна възраст и ИТМ =/>35 kg/m2). Дори и спорът кое е първично депресията или диабетът да наподобява този за яйцето и кокошката, то поведенческата терапия за увеличаване на двигателната активност и намаляване на теглото може да има благоприятен ефект върху риска и за двете заболявания. Лекарите, които предписват антидепресанти трябва да имат предвид повишения риск за появата на диабет тип 2, особено при продължителна експозиция на пациенти с нарушен глюкозен толеранс/нарушена глюкоза на гладно или други предразполагащи фактори (фамилна анамнеза, затлъстяване - ИТМ =/>30 kg/m2, хипертония/хиперлипидемия, анамнеза за гестационен диабет или фетус >4 kg, поликистозен овариален синдром). (ДЯ) Използван източник: 1. Depression symptoms, antidepressant medication use, and risk of developing diabetes in Diabetes Prevention Program participants. American Diabetes Association 2006 Scientific Sessions; June 9-13, 2006; Washington, DC. Abstract 896-P