Проблемите на българската болница преди приема ни в обединена Европа



01/09/2006
За проблемите, които не позволяват на държавните и общински болници да работят нормално, говориха повечето от участниците в Международната конференция "По-добри болници в обединена Европа", идея и организация на Регионалния съюз на болниците "Стара планина" (www.staraplanina-bg.org), проведена през юли в София. "Нека вземем от Европа добрите, а не лошите практики," подчерта д-р Илко Семерджиев, председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и бивш здравен министър. Приватизацията Първият проблем на болничната система е публичната собственост и един от ключовете към решаването му е приватизацията, заяви по време на форума д-р Стойчо Кацаров от ДСБ, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, депутат в миналия състав на Народното събрание. Мениджърът, който изразходва публични средства, няма интереса на човек, инвестирал собствени пари и заложил имуществото си, за да вземе кредит, и поради това е крайно заинтересован да развие болницата. Той няма ресурса и правото да подбере своя персонал, да го оцени в зависимост от ползата за болницата, от неговото присъствие там, от това дали ще доведе повече пациенти и ще допринесе за добрия финансов резултат на лечебницата. Според д-р Кацаров сред най-сериозните проблеми на лекарите не е само ниското заплащане, но и административното регулиране на заплащането, защото то не е свързано с вложения от него труд. А зависи от трудов стаж, специалност, заемана длъжност... Всичко това не помага за повишаване качеството на услугата. Той призова МЗ да предприеме мерки за реформиране на болниците, тъй като в последните години се отбелязва непрекъснато увеличение на броя на хоспитализираните, докато средствата за болниците остават едни и същи, а това ще доведе до увеличаване на дълговете на лечебните заведения. Нека пациентите, със своя избор, определят колко да са болниците в страната и къде да са разположени те. А не плановиците, призова д-р Кацаров. Що е то регионален принцип МЗ е на друга позиция и планира административно преструктуриране на болничната помощ на регионален принцип, използвайки опита на Австрия (население приблизително колкото българското), която е разделена на девет региона. Изучава се и германският опит. Идеята, която е част от проекта за националната здравна карта, е да се обособи болничната помощ в шестте икономически района на страната, като във всеки един от тях хората ще могат да получават целия спектър здравни услуги - от личните лекари до високотехнологичните услуги. "Самата регионалност позволява участие в проекти на ЕС към кохезионните фондове, където ние смятаме (разбирай МЗ), че има доста голям финансов ресурс, който може да бъде използван за окомплектоване и дооборудване на здравната система в даден регион," поясни зам.-министърът д-р Матей Матеев. "При всички случаи политиката за здравната услуга е в регионален аспект," допълни той. "Не мисля, че желанието да се направят такива регионални структури, които да бъдат управлявани централно от МЗ в щест зони, е най-доброто," каза д-р Михаил Карафезов, председател на Съвета на директорите на Втора многопрофилна болница за активно лечение - София АД. Според него, не всяка многопрофилна болница е необходимо да развива всяка дейност. По-добре би било да се изгради добра инфраструктура и транспорт, които да позволят бързото придвижване на пациенти до болница в друг регион. Той предположи, че наличието на регионални структури в Европа е съчетано с наличието на повече здравноосигурителни каси. И ако подобен регионален принцип се въведе в България, то непременно трябва да се демонополизира НЗОК, за да имат болниците възможност да избират с кого да работят според предлаганите цени. В Европа предстои ерата на частните застрахователни компании, заяви пред форума Асгер Хансен, съветник по международната дейност към Датската асоциация по болнична помощ. Той посочи поляците, които са променили системата си така, че да дадат поле за дейност на частните застрахователи, а с това и на конкуренцията в тази област. Датчанинът изтъкна, че има случаи при тях, когато болницата трябва да работи с частната здравна каса в същия район. И отбеляза: "Пари не достигат и всяка година дефицитът се увеличава. Трябва да се намеси държавата, за да даде пари." И по-нататък: "Ние (Дания) наливаме все повече пари в системата на здравеопазването. През 2004 година например там отиде близо 9% от брутния национален продукт." Д-р Семерджиев обърна внимание на ръководството на МЗ, че се прави крачка назад, като се налага системата на централизация, централно планиране и тотален контрол. За и против холдингите Пример за това е идеята за създаване на холдинги, които да обединят осемте университетски болници. Д-р Семерджиев изтъкна, че по този начин тези заведения ще бъдат лишени от възможността да се конкурират и съответно да повишават качеството на услугата и да намаляват цените. Александровска болница сама по себе си е холдинг с над 20 клиники, подчерта той. Д-р Матеев опонира с обяснението, че ще се запази самостоятелността на субектите, че такъв е европейският опит. "Няма да се обединява болничната дейност, а ще се въведат холдингови правила в разходната част, като например пазара на лекарства, на допълнителните услуги, храна, пране, определяне на човешкия ресурс и длъжности." Не казвайте доплащане, а дофинансиране Доплащането ще доведе до тежък политически удар, предупреди д-р Семерджиев, нормално е да има дофинансиране, но чрез доброволните здравноосигурителни фондове. Не е пазарно цените да са еднакви за всички болници, те трябва сами да ги определят, нали са търговски дружества. Изпълнителите на медицински услуги не се нуждаят повече от посредничеството на БЛС. "Посредникът се превръща в шапка на корупцията и в прикритие на всички онези, които не си вършат добре работата," каза д-р Семерджиев. Доц. Дора Костадинова, председател на Управителния съвет на Асоциация на болниците в България изрази желанието на членовете на сдружението да участват в държавните експертни групи, които разработват планове за бъдещото развитие на българското здравеопазване. И с право, защото истинските идеи могат да дойдат от болниците, там, където се работи. Не от администрацията. (ЛС)