Нашите интервюта



01/09/2006
Здравето е скъп продукт Инж. Атанас Пемов, генерален мениджър на доставчика на лекарства ДрегерМедикал България: Представител на доставчиците на лекарства, които предупредиха през юли, че болниците не им се изплащат по година и половина и затова възнамеряват да свият количеството на доставките. Те също заявиха, че държавата трябва да покрие дълговете на болниците. -- Трябва да се регламентират правилата на пазара. Къде другаде доставяш стока и чакаш година и половина да ти я платят. И никой не ти казва кога ще ти я плати. Смятам, че трябва да се направят реалните разчети за средствата, които са необходими за здравеопазване. А те са повече от това, което обществото сега заделя. -- Трябва да се преструктурира болничната помощ, това се прави в цял свят. Не може така да стоим и да чакаме. Трябва смелост. Голяма част от болниците изразходват средства, а не оправдават дейността си. -- Една от задачите на политиците е да обяснят на обществото каква е цената на здравето ни. Ние трябва да знаем, че това е много скъп продукт. По-добре е да знаем, отколкото да умираме, просто защото не получаваме необходимата здравна помощ. И вие знаете, че има много такива случаи. Предстои ни тежка криза в болничната помощ Д-р Христо Хинков, главен експерт в Националния център за опазване на общественото здраве в София, секция "Глобално психично здраве": -- Българските болници сами не могат да направят много неща, за съжаление те получиха една формална автономност с реформата от 2000 г., когато бяха регистрирани като търговски дружества. През 2001 г. тази реформа бе спряна. Идеята за това те да се регистрират по търговския закон с различни варианти, общински, областни, национални центрове и т.н., цялото това многообразие, беше с цел да продължи по-нататъшната децентрализация на системата и да се въведат различни форми на приватизация, като се започне от приватизация на дейност и се завърши там където е възможно до приватизация на цялата структура. Всичко това стои законово в ръцете на МЗ, тъй като цялата система можеше и може да бъде управлявана без тежки сътресения. -- Необходими са правителствени, политически, смели решения. Болниците са пасивни участници, те даже не участват в НРД. Нещата са твърде много монополизирани в тази страна... Аз имам сериозни опасения, че ще бъдем свидетели на тежка криза в болничната помощ, тъй като все повече и повече се наблюдава това декапитализиране на здравната каса, изчерпването на нейните резерви, а заедно с това увеличаването на пакета и броя на клиничните пътеки с чисто политически цели. С всеки НРД броят на пътеките се увеличава, без да се отчита, че цената им ще пада, тъй като ресурсът е ограничен, той е един и същ. И този порочен кръг трябва да бъде спрян. -- Пакетът може да бъде разделен, особено на ниво болнична помощ. Да се реши докъде се простира националната солидарност. Колко броя пътеки включва тази 6% вноска. Ако това се реши по чисто мениджърски, икономически начин, то тогава остатъкът от болничната помощ може да бъде поет от доброволни фондове. Разделянето на пакета ще доведе до мотивация на българския гражданин да се осигурява доброволно. Считам, че доброволното осигуряване може да поеме максимум до 7-8%.Това е доказан факт в европейските практики. Да се съобразим с новите идеи на Европа Д-р Стефан Шиваров, заместник директор на РЗОК, Велико Търново: -- Разполагаме с много малко време и ресурси и преди присъединяването ни към ЕС, България трябва да е наясно с вижданията на европейските страни къде те искат да бъдат до 2012 г., накъде ще вървят. Според мен нашата национална стратегия ще трябва да бъде ориентирана до колко ние ще се доближим до целта, която Европа гони до 2012 г. А не да се целим в това, което те са постигнали в миналото, да го реализираме и след това да се стремим да се приближим до тях. -- Ето, обсъжда се идеята за сътрудничество между страните при лечението на пациенти. Защо пациент от Русе, който не може да получи адекватна помощ за дадено заболяване, да не бъде транспортиран до университетската болница в Букурещ, която е на 50 км, а не до София, която отстои на много повече километри? Това са новите идеи на Европа, сигурно и ние ще трябва да се съобразим с тях.