Дългият път до електронното здравеопазване



01/09/2006
Министерството на здравеопазването (МЗ) отчете, че в България информационните технологии (ИТ) в здравеопазването са най-слабо развити в сравнение с европейските държави и дори със страни в Балканския регион. Колко дълъг ще се окаже нашият път до съвременните ИТ ще видим след очакваното присъединяване към Европейския съюз догодина, когато свободното движение на хора ще изисква от нашите медици бързи контакти с техните колеги и спешното получаване на информация за пациенти от други страни. Най-естественото обяснение за апатията към ИТ до сега е липсата на финансови средства. Но при добра организация, болничните информационни системи (БИС) могат постепенно да заемат своето място в лечебниците, където сега потъват две трети от парите в системата. Стига и работещите в болниците да са осъзнали неизбежната необходимост от ИТ. Къде сме ние Заместник-министърът на здравеопазването, който отговаря за болничната помощ, д-р Матей Матеев отбеляза, че за сега само половината от лечебните заведения използват интернет (!?). Някои по-големи болници сами са се опитали да решат проблема с информационното обслужване, като са отделяли средства от собствения си бюджет. Анкета на МЗ през януари в 21 университетски и национални МБАЛ и СБАЛ и 31 МБАЛ с областни функции показа, че средно половината от болничния персонал използва компютър, като разликите са много големи - от 6% до над 80% на места. Само малък процент от българските лекари използват редовно компютри, а още по-малко са комуникиращите чрез електронна поща и тези, които следят развитието на медицината и появата на нови медикаменти чрез интернет... В повече от половината болници има закупени съвременни компютърни конфигурации, средното количество сървъри е 2.5 машини в болница (което означава, че в почти половината няма!). 33% от болниците твърдят, че разполагат с електронна връзка към други институции. Крайно недостатъчен е броят на специалистите, които отговарят за внедряването, поддръжката и развитието на ИТ - средно 1.5 човека на болница. Любомир Праматаров от Фондация "Електронно здравеопазване в България" отбеляза, че не се отделят суми от общоболничните средства за информационни и комуникационни технологии и продукти или тези пари са по-малко от 1% от болничния бюджет. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков подчерта, че въвеждането на водещи информационни системи, които да свързват лечебниците помежду им, с НЗОК и други институции ще дадат възможност за по-голяма прозрачност, бърза реакция на контролните органи, редуциране на разходи за администрация. Къде са САЩ и Европа В САЩ този процес е започнал преди доста години и ако в началото са се отделяли 4-5% от консолидирания здравен бюджет, то в момента за тази цел се инвестират 15%, според д-р Цеков. В Европа също има бум в тази насока, като тенденциите се определят главно от Великобритания, Германия и Франция, като сумата за внедряване на ИТ само в тези страни е над три милиарда евро за 2003 г. и се очаква да достигне 6.3 милиарда през 2010 г. На Стария континент болниците отделят 6% от общоболничните средства за информационни и комуникационни технологии и продукти. Нивото на интеграция на системите в европейските здравни заведения с външни системи също е ниско. Датчаните, които са доста напреднали с въвеждането на електронното здравеопазване, също са се убедили, че по-сигурно е да се ползват електронни, а не хартиени документи. Те са установили, че така лекарите спестяват време, обажданията в болниците им са намалели с 66%, спестяват се около 60 милиона евро годишно от болниците. Голямо предимство е, че резултатите от изследванията могат да се получат по всяко време от всяка точка на страната, независимо къде са направени. "Част от електронното здравеопазване се изгражда на основата на издаване на електронни рецепти, електронни здравни картони, данните за пациентите се изпращат във всички болници, клиники и аптеки," заяви Иб Йохансен, заместник-директор на MedCom - Danish Center for Health Telematics, компания, която подпомага МЗ на Дания в предлагането на електронно здравеопазване, на кръгла маса за значимостта на електронното здравеопазване в София. Готова е национална стратегия за електронно здравеопазване МЗ предвижда да вложи през следващите години между 3% и 5% от годишния бюджет за здравеопазване в развитието на ИТ в сектора. МЗ е подготвило национална стратегия за електронно здравеопазване. До края на годината ще бъде съставен конкретен план за действие със срокове и финансови източници. Идеята на стратегията е да свърже всички елементи от системата в обща комуникационна среда. Тогава пациентът по най-лесен и бърз начин ще има достъп до всички елементи на системата, за да може да получи точно онази медицинска помощ, която му е необходима за конкретния проблем , за да може да се скъси пътят към специализираната помощ или до най-адекватното лечение, заяви д-р Цеков. Управлението на болниците би могло да бъде оптимизирано с помощта на ИТ, като чувствително се съкратят средствата, които сега се харчат за издръжка на големия болничен административен апарат. Очаква се до края на годината да заработи финансово отчетна автоматизирана система в поне 150 болници. Проектът се финансира със заем от Световната банка и цели снабдяването на лечебниците със софтуер, който да генерира идентични в техническо отношение финансови отчети, за да се обработват по-лесно в НЗОК. Всички тези проекти ще бъдат осъществявани постепенно от 2007 г. до 2012 г, като първоначално ще бъдат внедрени пилотно в отделни райони. Но още преди това лекарската колегия трябва да приеме неизбежността на използването на компютри и да се научи да работи с тях. (ЛС)