Връзка между белодробната функция и абдоминалното затлъстяване



01/07/2006
Абдоминалното затлъстяване, за разлика от индекса на телесната маса* и телесното тегло, е по-добър предиктор за пулмоналната функция при затлъстяване, показаха резултатите от проучване на Ochs-Balcom и сътр., публикувани през месец април в списание Chest (1). Нарастващата честота на обезитета, съответно и на инсулиновата резистентност, влияе негативно върху пулмоналната функция. Засега не могат да бъдат определени точните патогенетични механизми на тази зависимост. Абдоминалното затлъстяване е кардиоваскуларен рисков фактор, свързан с компонентите на метаболитния синдром – инсулинова резистентност, нарушен глюкозен метаболизъм, артериална хипертония и дислипидемия. Първото от тези нарушения се счита за резултат от дисбаланс в секрецията и функцията на проинфламаторни цитокини (адипонектин, лептин, интерлевкин-6). Приеманата от някои автори и като възпалително състояние, инсулинова резистентност, заедно със системните възпалителни прояви, се асоциира с нарастване на кардиоваскуларната или обща смъртност при болни с дискредитирана белодробна функция. Смята се, че абдоминалното затлъстяване (най-често съотношение между обиколката на талията и ханша), за разлика от общото (компресия предимно върху гръдната стена) ограничава движенията на диафрагмата и лимитира експанзията на белия дроб. Авторите предполагат, че абдоминалното затлъстяване е по-добър предиктор за белодробна функция и влияе негативно върху форсирания експираторен обем за една секунда (ФЕО1 – FEV1) и форсирания витален капацитет (FVC). Те са оценили връзката между пулмоналната функция и теглото, BMI, обиколка на талията, съотношението талия/ханш и абдоминалната височина като маркери на затлъстяването и разпределението на мастната тъкан. Индексът на Tiffneau (FEV1/FVC) също е включен за оценка на белодробната функция. Използван е множествен линеарен регресионен анализ за определяне на връзката между FEV1 и FVC с общото количество мастна тъкан или абдоминалното затлъстяване, с напасване на участниците по височина, възраст, раса, продължителност на тютюнопушене и паралелна стратификация по възраст. Включени са случайно подбрани хора на възраст от 35 до 79 години (общо 2153 души). При жените, абдоминалната височина и обиколката на талията са негативно свързани с предвидения FEV1, като останалите адипозни маркери имат подобна връзка с FVC. При мъжете, абдоминалното и общото затлъстяване повлияват негативно пулмоналната функция. Резултатите потвърждават хипотезата на авторите – висцералната мастна тъкан повлиява концентрацията на серумните проинфламаторни цитокини (тумор-некротизиращ фактор алфа, адипонектин, лептин), оказващи негативно влияние върху белодробните показатели. Възпалителният процес може да се окаже самостоятелен рисков фактор за задълбочаване на дихателната функция. Друг възможен механизъм на нарушението е механичната компресия върху диафрагмата (ограничаване на нейните движения) и повишаване на интраторакалното налягане. Данните от проучването потвърждават ролята на абдоминалното затлъстяване като важна детерминанта на белодробната функция и рисков фактор за кардиоваскуларни заболявания. * body mass index – BMI, ИТМ Използвани източници: 1. Ochs-Balcom H., Grant B., Muti P. et al. Pulmonary function and adiposity in the general population. Chest 2006; 129(4): 853-862 www.chestjournal.org 2. Gan W., Man S., Senthilselvan A. et al. Association between chronic obstructive pulmonary disease and systemic inflammation: a systematic review and meta-analyses. Thorax 2004; 59: 574-580 www.thoraxjnl.com