Тест за клиницисти:



01/07/2006
1. Неблагоприятни прогностични показатели при пациентите с NAFLD са: A. затлъстяване B. цироза С. повишени аминотрасферази D. диабет 2. Следните видове лечения се препоръчват рутинно при пациенти с NAFLD: А. загуба на тегло при затлъстяване B. физическа активност C. избягване на хепатоксини D. тиазолидиндиони 3. По отношение на понижаване на теглото при пациентите със затлъстяване и NAFLD: А. трябва да се постигне постепенно и под медицински контрол B. гладуването или много нискоенергийните диети имат добър профил на ефективност и безопасност C. трудно е да се постигне загуба и поддържане на теглото при повечето пациенти със затлъстяване D. наличните антиобезни медикаменти са доказали, че осигуряват защита от прогресиране на чернодробното увреждане до цироза 4. Има убедителни доказателства, че следните медикаменти могат да подобряват хистологичните изменения при пациентите с NAFLD: A. metformin B. pioglitazone C. витамин E D. урсодезоксихолиева киселина Верните отговори: 1. A, B, D; 2.A, B, C; 3. A, C; 4. Нито един * NAFLD е клинико-патологичен синдром, който включва широк спектър от хистологични промени в черния дроб - от стеатоза до стеатохепатит (NASH), фиброза и цироза. NASH много прилича на алкохолния хепатит по хистологични критерии. Среща се при 3% от хората и може да прогресира в цироза, чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен карцином. NAFLD и NASH се дефинират при липса на алкохолна употреба или такава под 20 g/ден (една алкохолна единица = 15 g/ден). ** Oпределение за симптомокомплекса „метаболитен синдром“ беше въведено от Международната диабетна федерация (International Diabetes Federation - IDF) през април 2005. Създаването му имаше за цел да улесни ранното откриване и да интензифицира лечението на това състояние, като така намали дългосрочния риск за сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2. Новоуточнените диагностични критерии са: – централно затлъстяване (задължителен компонент) – за европеидната раса обиколка на талията равна или по-голяма от 94 cm при мъжете и 80 cm при жените плюс две от следните характеристики: – повишени нива на триглицеридите =/>1.7 mmol/l (150 mg/dl) – нисък HDL-холестерол - повишено артериално налягане =/>130/85 mmHg – хипергликемия на гладно - стойности на кръвната глюкоза =/>5.6 mmol/l (100mg/dl) или диагностициран диабет, или нарушен глюкозен толеранс PPAR (peroxisome proliferator-activated receptor, активиран рецептор на пероксизомната пролиферация) - идентифицирани са три изоформи – алфа, гама и делта. PPAR рецепторите са нуклеарни транскрипционни фактори, които играят ключова роля в регулирането на енергийната хомеостаза и възпалението. Изоформата PPAR gamma e регулатор на гени, които модулират поемането и складирането на мастните киселини, възпалението и глюкозната хомеостаза. Разпространени са в мастната тъкан, бета-клетките на панкреаса, съдовия ендотел, макрофагите и чернодробните перисинусоидални клетки (hepatic stellate cells - HSC). Агонистите на PPAR gamma рецепторите – глитазоните, са одобрени за лечение на диабет тип 2. Те възстановяват чувствителността към инсулина поради директен ефект върху адипоцитите и индиректни действия върху нарушеното освобождаване на адипокини. Възстановяват нарушената активация на TNF-alpha и водят до понижаване на плазмените нива на хормона резистин, което също подобрява инсулиновата резистентност. В експериментални изследвания, тиазолидиндионите (пиоглитазон и розиглитазон) забавят чернодробната фиброгенеза при плъхове чрез намаляване на активацията на колагеновата синтеза per se в перисинусоидалните клетки (HSC са главните медиатори на фиброзата), както и клетъчната пролиферация и миграция в хепаталните синусоиди посредством стимулиране на PPAR gamma рецепторите. PPAR alpha рецепторите са разпространени в мускулите, хепатоцитите, съдовата стена и миокарда. Агонистите на PPAR alpha (фибратите) са одобрени за прилагане като антилипидемични средства. PPAR gamma (тиазолидиндионите) и PPAR alpha (фибратите) подобряват инсулиновата чувствителност, което, според данни от пилотни проучвания, води до намаляване на хепаталната стеатоза. Поради това, комбинираните PPAR gamma и alpha агонисти (глитазари - tesaglitazar) също изглеждат атрактивни кандидати за лечение на NAFLD, но е необходимо да се оцени тяхното влияние върху сърдечносъдовите рискови фактори в допълнителни клинични проучвания. По тази причина, фирма Bristol-Myers Squibb преустанови по-нататъшното развитие на първия представител на класа – muraglitazar, който се намираше в предрегистрационен етап в САЩ за перорално лечение на диабет тип 2. Медикаментът бе свързан с два пъти по-висок риск за големи съдови инциденти (над седем пъти за застойна сърдечна недостатъчност) при лекуваните с него пациенти. За допълнителна информация: Имат ли място тиазолидиндионите в лечението на неалкохолния стеатохепатит? Доктор Д 2006, 1/пролет: 18-22 http://mbd.protos.bg Използвани източници: 1. Adams A., P Angulo P. Treatment of non-alcoholic fatty liver disease Postgraduate Medical Journal, 2006; 82:315-322 http://pmj.bmjjournals.com/cgi/content/full/82/967/315 2. Bugianesi E., Gentilcore E., Manini R. et al. A randomized controlled trial of metformin versus vitamin E or prescriptive diet in nonalcoholic fatty liver disease. Am J Gastroenterol. 2005,100 (5):1082-90 http://www.amjgastro.com