Катетерната аблация е по-ефективна при предсърдно мъждене



01/07/2006
Катетерната аблация е избор на терапия при пациенти с предсърдно мъждене и липса на ефект от медикаментозното лечение за намаляване на рецидивите на ритъмното нарушение, показаха резултатите от проучването А4 (Аtrial Fibrillation vs Antiarrhytmic Drug), представени през май на годишния конгрес на Heart Rhythm Society (www.hrsonline.org) в Boston, САЩ (1). При болните със симптомно, пароксизмално предсърдно мъждене, при които приложението на най-малко един антиаритмичен медикамент е показало неуспех, катетерната аблация води до подобряване на физическия капацитет и на качеството на живот след едногодишно проследяване. Според авторите, проучването потвърждава подобни резултати и от други изследвания, демонстриращи превъзходството на инвазивното лечение за възстановяване и поддържане на синусов ритъм при болни с пароксизмално или хронично предсърдно мъждене (2, 3). Включените в А4 112 пациента (59 на терапия с аблация, а останалите на медикаментозно лечение) са от четири кардиологични центъра в Северна Америка и Европа, с данни за симптомно, пароксизмално предсърдно мъждене с давност най-малко шест месеца и поне два епизода на ритъмното нарушение за месец. Условие за участие и бил прием на най-малко един антиаритмичен медикамент от клас I или III. Болните са проследявани на втори, трети, шести месец, както и след година чрез 24-часов Холтер-ЕКГ запис. Първичният критерий за оценка е екзацербация на аритмията (документирана след трети месец, с продължителност най-малко три минути), а вторичните – качество на живот, нежелани лекарствени ефекти/смъртност, спиране на антикоагулантната терапия след година. Първите три месеца от А4 са определени като “гратисен” период, през който болните от групата с консервативно лечение могат да приемат над три антиаритмични лекарства, докато пациентите с аблация са подложени на до три процедури (средно по 1.8 за болен), с изолация и на пулмоналната вена. До края на проучването, 37 пациенти са преминали от медикаментозна терапия в интервенционалната група, поради липса на ефект от лекарствата. След една година 75% от болните, лекувани с аблация, са били в синусов ритъм срещу само 7% от другата група. Въпреки добрия ефект на amiodarone като консервативно средство и превъзходството му спрямо останалите медикаменти (21% възстановяват синусов ритъм), катетерната аблация превъзхожда консервативното лечение – 60% от болните в тази група преустановяват антикоагулантното лечение. По отношение на вторичните критерии резултатите са аналогични – при проведените след 12 месеца велоергометрични тестове, участниците с аблация подобряват функционалния си капацитет, като имат и по-ниски стойности на систолното артериалното налягане. Усложненията при инвазивното лечение са две сърдечни тампонади, два хематома и стеноза на пулмоналната вена, докато консервативното лечение е довело до един случай на хипертиреоидизъм. Не са наблюдавани инсулт или преходни нарушения на мозъчното кръвообръщение. (ОИ) За допълнителна информация: От света на ритъмните нарушения. Кардио Д, 2005, Брой 1 Използвани източници: 1. Jais P., Cauchemez B., Macle L. et al. Atrial fibrillation ablation versus antiarrhythmic drugs: a multicenter randomized trial. Program and abstracts from Heart Rhythm Society 2006 Annual Scientific Sessions; May 17-20, 2006; Boston, Massachusetts www.hrsonline.org 2. Pappone C., Augello G., Sala S. et al. A controlled randomized trial of circumferential pulmonary vein ablation versus antiarrhythmic drug therapy for curing paroxysmal atrial fibrillation. The Ablation for Paroxysmal Atrial Fibrillation (APAF) trial. Program and abstracts from the American College of Cardiology 55th Annual Scientific Session; March 11-14, 2006, Atlanta, Georgia. Abstract 302-6 www.acc.org/2006ann_meeting/home/home.htm 3. Oral H., Pappone C., Chugh A. et al. Circumferential pulmonary-vein ablation for chronic atrial fibrillation. N Engl J Med. 2006;354:1934-1941 http://content.nejm.org Ключови послания - бъбречната функция намалява с напредване на възрастта при здравите хора, а рискът за хронично бъбречно заболяване е повишен при възрастните пациенти със сърдечносъдово заболяване - одобрените терапии за профилактика и лечение на сърдечносъдовите заболявания често не се използват достатъчно при възрастни болни, тъй като клиницистите имат ограничени познания за страничните и терапевтичните ефекти на лекарствата - определянето на степента на гломерулната филтрация, базирано на нивата на серумния креатинин и на съотношението албумин към креатинин в урината, трябва да се използва, за да се прецени дали даден пациент има хронично бъбречно заболяване или намалена ренална функция - кардиолози и нефролози трябва да си сътрудничат, за да могат възрастните болни със сърдечносъдово и бъбречно заболяване да получават подходящата за тях кардиологична терапия в съотвествие на бъбречната им функция за избягване на допълнителна невротоксичност, но и за осигуряване на адекватна на сърдечносъдовия им риск ефективност