ФЕО1 като предиктор на хистологичния подтип на недребноклетъчния белодробен карцином



01/07/2006
Рискът от аденокарцином или от плоскоклетъчен карцином на белия дроб варира като функция на форсирания експираторен обeм за една секунда (ФЕО1, FEV1*), независимо от пушаческия статус на мъжете, но не и на жените, показаха резултатите от спирометрично сравнително проучване на Malhotra и сътр., публикувани през февруари в списание BMC Pulmonary Medicine (1). Авторите са измерили ФЕО1 при група от 610 пациенти (36% жени) с предстояща туморна резекция по повод на недребноклетъчен карцином на белия дроб** (non small cell lung cancer - NSCLC) стадий I и II, след което са сравнили показателите с хистологичния подтип на тумора. Тъй като много малко от случаите с дребноклетъчен карцином (small cell lung cancer - SCLC) са неоперабилни, то в това проучване не са били включени пациенти с този вид тумор. Целите на изследването са: - да се определи има връзка между ФЕО1 и подтипа на NSCLC (адено или спиноцелуларен карцином) - да се провери дали тази връзка се влияе от пола Намаляването на ФЕО1 е било свързано с повишен риск за развитие на плоскоклетъчен карцином при мъжете, докато при жените не е била установена значима зависимост между ФЕО1 и риска за който и да е било хистологичен подтип на NSCLC. Нормални или близки до нормалните стойности на ФЕО1 са били показателни за аденокарцином и при двата пола, независимо от интензитета на пушене при мъжете, но не и при жените. Резултати При жените: рискът за аденокарцином е много по-висок в сравнение с мъжете (72% от всички случаи с NSCLC спрямо съответно 40%, p<0.001), особено при болни с нормална или близка до нормалната функция на белите дробове (рискът не се асоциира със стойностите на ФЕО1) Аденокарциномът на белия дроб е склонен да метастазира много по-рано от плоскоклетъчния хистологичен подтип. Затова, при асимптомни жени, които са настоящи или бивши пушачки, е разумно да се извършват периодични рентгенографии на гръдния кош за търсенето на периферни сенки преди възникването на далечни метастази, е основният извод на авторите. При мъжете: по-често се среща плоскоклетъчният карцином (57% срещу 24% при жените, р<0.001), като намаленият ФЕО1 се свързва с по-висок риск за този хистологичен подтип. Зависимостта между риска за аденокарцином и ФЕО1 е обратна - подгрупата с ФЕО1 в най-долната четвъртина от стойности e с 47% по-малък риск за този подтип на NSCLC в сравнение с попадащите в най-горната четвъртина (p за тенденцията 0.028) При двата пола: няма разлика между пациентите по отношение на възрастта (p=0.496) или на честотата на пушачите (р=0.082), но мъжете с белодробен тумор са по-интензивни пушачи (р<0.001). При тях са установени също така по-ниски стойности на ФЕО1, на форсирания витален капацитет и на парциалното налягане на кислорода (рО2) в сравнение с жените. Аденокарциномът е тумор с предимно периферна локализация в сравнение с плоскоклетъчния. Тези пациенти обикновено са асимптомни до напредване на заболяването (поява на далечни метастази), когато много от тях са неоперабилни. Причините за по-голямата честота на аденокарцинома сред жените не са напълно изяснени, но има няколко възможни обяснения: - генетична предиспозиция - при жените по-често се срещат мутации на р53 гена, а аберациите на този ген се свързват с повишен риск за аденокарцином - хормонални механизми – стимулирането на бета естрогеновия рецептор води до ъпрегулация на гена CYP1A1. Той от своя страна кодира ензим, който участва в производството на полицикличните ароматни въглеводороди (смята се, че те са карциногени) В подкрепа на тази хипотеза, жените пушачки имат повишена експресия на CYP1A1 в сравнение с мъжете пушачи. Необходими са допълнителни изследвания, които да проверят дали хормонът естроген може да играе значима роля в развитието на аденокарцином посредством стимулиране на CYP1A1 или на други свързани механизми. Възпалението може би също участва в патогенезата на туморите - при NSCLC е увеличена експресията на циклооксигеназа-2 (СОХ-2) почти през всичките стадии на развитие на заболяването, като по-голямата активност на СОХ-2 е свързана с по-лоша прогноза (2). Промяната в синтеза на простагландините вероятно стимулира прогресията нa заболяването чрез инхибиране на апоптозата, подпомагане на ангиогенезата и микроинвазията на тумора, което води до неговия растеж и метастазиране. Данни от предишно проучване показаха, че дори леко намаленият ФЕО1 е значим предиктор за рак на белия дроб, особено при жените – стойност около 70% от очакваната бе свързана с 2.23 пъти по-висок риск при мъжете и 3.97 пъти при жените (3). Най-важният нов извод от настоящото изследване е, че аденокарциномът преобладава при жените (около 70% от всичките NSCLC при женската популация). Рискът за този хистологичен подтип не се променя като функция на ФЕО1 за всички стойности на ФЕО1, включително нормални или близки до нормалните. (КП) * FEV1 - forced expiratory volume ** Недребноклетъчен белодробен рак - NSCLC (хистологична класификация): - Плоскоклетъчен (спиноцелуларен) белодробен карцином - Аденокарцином на белия дроб (ацинарен, папиларен, бронхиолоалвеоларен) - Едроклетъчен белодробен карцином Резултатите от лечението на NSCLC са незадоволителни. Дори в най-ранните стадии на заболяването, известните методи за лечение постигат пет годишна преживяемост около 50%. Няма унифицирана стандартна схема за лечение. Всички методологични източници в света, основани на базираната на доказателствата медицина, препоръчват като най-добър подход при лечението на NSCLC включването на пациентите в клинични проучвания за по-прогресивни схеми и лечебни подходи. За допълнителна информация: Белодробният рак дава клинична симптоматика и в ранните стадии, МД, 2005, бр. 4, май http://mbd.protos.bg Използвани източници: 1. Malhotra S. The relationship between stage 1 and 2 non-small cell lung cancer and lung function in men and women. BMC Pulmonary Medicine 2006, 6: 2 www.biomedcentral.com 2. Ermert L et al. Immunohistochemical expression of cyclooxygenase isoenzymes and downstream enzymes in human lung tumors. Clin Cancer Res 2003, 9: 1604-1610 http://clincancerres.aacrjournals.org 3. Wasswa-Kintu S. et al. The relationship between reduced forced expiratory volume in one second and the risk of lung cancer: A systematic review and meta-analysis. Thorax 2005, 60: 570-575 http://thorax.bmjjournals.com