Фармакологична терапия на аортната аневризма?



01/07/2006
Експерименталното лекарство SP600125, инхибитор на Jun N-терминалната киназа (JNK) – ензим с основна роля във формирането на аневризма на аортата, може да се окаже подходящо фармакологично средство за предотвратяване на фаталното усложнение, показаха резултатите от проучване на Verma и Lindsay, публикувани през май в New England Journal of Medicine (1). Лечението на аортната аневризма е хирургично, като ранната диагноза е много важна. Заболяването е с висока смъртност - хоспитализираните пациенти след стандартна терапия имат леталитет над 50%. По данни на Yoshimura и сътр., обаче е възможно и консервативно лечение на заболяването (2). Областта на аневризмалната руптура, за разлика от интактната здрава част на съда, се асоциира с области на пиков механичен и оксидативен стрес, както и с повишени концентрации на ензимите металопротеиназа (MMP) 8 и 9. Докато дисбалансът в екстрацелуларния матрикс може да доведе до аневризмална руптура, то фармакологично средство, което контролира нивата на различните ензими в мястото на разкъсване, може да се окаже подходящо средство за лечение и да доведе до регресия на аневризмата. Авторите са открили, че разграждането на екстрацелуларните матриксни протеини - еластин (чиято загуба инициира дилатацията) и колаген (липсата води до руптура) в стената на аортата - е в основата на патогенезата на аортната аневризма. Подпомагащи фактори за патологичното нарушение са генетичният терен, оксидативният стрес и възпалението на адвентицията. Данните сочат, че стрeс-активираната протеин киназа и JNK са основните ензими в развитието на аневризмата при животинкси модели. JNK, който медиира редица сигнални пътища във възпалителните процеси, не бе свързван досега с тази патология. Ензимът активира инфламаторните цитокини в съдовите гладкомускулни клетки и регулира експресията на гени, включени в биосинтезата и разграждането на екстрацелуларния матрикс, както и в активирането на матриксната металопротеиназа 9. Медикаментът SP600125 инхибира in vitro експресията на матриксните металопротеинази 9 и 12, което спира по-нататъшния ход на заболяването. В експериментални условия, SP600125 предотвратява аортната дилатацията (и последваща аневризма) и изтъняването на tunica media, с едновременно запазване на интегритета на еластичните ламели. Новото средство е доказателство, че е възможно фармакологично повлияване на дестабилизацията на екстрацелуларния матрикс. Все още остава открит въпросът дали подобно лечение лимитира руптурата на аневризмата или води след себе си и неблагоприятни странични ефекти. Успешните терапии на модели с аневризма на аортата със SP600125 или с други инхбитори на JNK тепърва предстои да бъдат тествани. (ОИ) Използвани източници: 1. Verma S., Lindsay T. Regression of aortic aneurysms through pharmacologic therapy? New England Journal of Medicine 2006; 354: 2067-2068 http://content.nejm.org 2. Yoshimura K., Aoki H., Ikeda Y. et al. Regression of abdominal aortic aneurysm by inhibition of c-Jun N-terminal kinase. Nat Med 2005; 11:1330-1338 www.nature.com/uidfinder/10.1038/nm1335