Антихипертензивното лечение – основен фактор за профилактика на инсулт



01/07/2006

Ефективната антихипертензивна терапия е основен фактор за първичната профилактика на инсулт, се казва в новите указания на Американската сърдечна асоциация и Американската асоциация за инсулт*, публикувани през юни в списание Stroke (1).

Хипертонията е значим рисков фактор за исхемичен и хеморагичен инсулт, който е една от най-честите причини за смърт и инвалидизация.

Връзката между хипертонията и сърдечносъдовия риск е постоянна и независима от останалите рискови фактори. Честотата на повишено кръвно налягане се увеличава с възрастта – около 70% от хората над 65 години са с този проблем. По данни от проучването Framingham, нормотензивни пациенти на 55-годишна възраст имат 90% доживотна вероятност да развият хипертония.

Въпреки напредъка в диагнозата и лечението, едва 70% от американците с повишено артериално налягане са наясно със заболяването си, 60% се лекуват, а само 34% са постигнали ефективен антихипертензивен контрол (<140/90 mmHg). Липсата на точна диагноза и на адекватно лечение са по-чести сред възрастните пациенти, по-бедните социални слоеве и етническите малцинства.

През последните 30 години се натрупаха достатъчно убедителни данни, които сочат, че ефективният антихипертензивен контрол намалява риска за инсулт по същия начин, както намалява и риска за усложнения на другите таргетни органи (бъбречна недостатъчност и сърдечна недостатъчност).

Основни изменяеми фактори за инсулт, освен повишеното кръвно налягане, са: тютюнопушене, диабет, предсърдно мъждене, дислипидемия, каротидна стеноза, постменопаузална хормонална терапия, лош хранителен режим, намалена физическа активност и затлъстяване.

Второстепенни или по-малко проучени изменяеми фактори за инсулт са: метаболитен синдром, злоупотреба с алкохол, прием на перорални контрацептивни средства, обструктивна сънна апнея, мигрена, хиперхомоцистеинемия, повишена липопротеин-свързана фосфолипаза, състояния на хиперкоагулация, възпаления и инфекции.

Антихипертензивните средства, като тиазидни диуретици, ACE инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери (ARB), бета-блокери и блокери на калциевите канали, намаляват риска за инсулт, но нито една от групите няма предимство по отношение на превенцията на заболяването, се казва в новите насоки.

Като цяло, антихипертензивната терапия е свързана с 35-45% намаление на този риск.

Повечето пациенти с хипертония се нуждаят от два и повече медикамента за постигане на ефективен контрол на кръвното налягане (каквито са и указанията на JNC7** – виж таблица 1), а тези със стойности под препоръчителните за медикаментозна терапия трябва да намалят рисковете за инсулт чрез промяна в начина на живот.

Промяна в начина на живот се препоръчва при всички пациенти и включва: намаление на телесното тегло; ограничаване на приема на алкохол; повишена и редовна аеробна физическа активност (30-45 мин дневно); ограничаване на приема на сол (120 mmol/ден); преустановяване на тютюнопушенето; диета богата на плодове, зеленчуци, млечни продукти с нискомаслено съдържание и намаление на наситените и общите мазнини (така наречената DASH*** диета).

Контролирането на изолираната систолна хипертония (>160 mmHg) при диастолно налягане <90 mmHg при възрастни пациенти също е от особено значение. Проучването Syst-Eur показа, че активната терапия с блокери на калциевите канали при 4695 пациенти с изолирана систолна хипертония е довела до намаление с 42% на риска за инсулт. Подобни са и резултатите от двойно сляпото, плацебо контролиране изследване SHEP, с участието на 4736 души, при използване на тиазидни диуретици със или без бета-блокери (36% намаление на риска).

Новите правила подчертават, че рискът за инсулт се увеличава успоредно с повишаване на стойностите на кръвното налягане и особено при неконтролирана хипертония.

Скринингът за хипертония трябва да се извършва на всеки две години и по-често при възрастни пациенти.

Ефективното лечение на хипертонията намалява риска за инсулт. Терапията трябва да е индивидуализирана, като се има предвид, че намалението на артериалното кръвно налягане е по-важно от вида приложени медикаменти, използвани за постигането на тази цел. (ИТ)

* American Heart Association (AHA) http://www.americanheart.org

American Stroke Association (ASA) http://www.strokeassociation.org

** JNC 7 – Seventh Report of the Joint National Committee on Prevention, Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure

http://www.nhlbi.nih.gov/guidelines/hypertension/jnc7full.htm

*** DASH (Dietary Approaches to Stop Hypertension)

http://www.nhlbi.nih.gov/health/public/heart/hbp/dash и

http://www.dashforhealth.com

Акроними на клиничните проучвания:

JNC7 – Joint National Committee on Prevention, Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Pressure

Syst-Eur – The Systolic Hypertension in Europe

SHEP – The Systolic Hypertension in the Elderly Program

Използван източник:

1. Goldstein L., Adams R., Alberts M. et al. Primary prevention of ischemic stroke: a guideline from the American Heart Association/American Stroke Association Stroke Council. Stroke 2006; 37 (6): 1583–1633 http://stroke.ahajournals.org