Статините – гастропротективни?



01/06/2006

Допълнително предимство на терапията със статини е намаляването на риска за гастроинтестинално (ГИ) кървене при пациенти на антитромботична терапия поради остър коронарен синдром, показаха данните от проучване, публикувани през май в American Heart Journal (1).

Тези медикаменти бяха свързани в експериментални проучвания с повишаване на миокардното съдържание на някои простагландини, по-специално простациклин, който има кардиопротективен ефект.

Въпреки че до момента не е установено статините да увеличават системното производство на простагландини, не е изключено да водят до локално повишаване на съдържанието и активността на някои простагландини в гастроинтестиналната система и в резултат на това да намаляват свързания с приложението на антитромбоцитна терапия риск за кървене.

За да проверят тази хипотеза, Atar и сътр. са анализирали ретроспективно данните от 10 288 пациенти с остри коронарни синдроми (ОКС), участвали в проучването OPUS-TIMI 16, които са били лекувани с Aspirin и допълнително са били разделени в две групи – на терапия с пероралния GP IIb/IIIa инхибитор orbofiban или контроли на плацебо.

Резултатите показват значимо по-малка честота на ГИ кървене при пациентите, взимали статини преди хоспитализацията им поради ОКС – 0.2% спрямо съответно 0.6% (p=0.03). Резултатите за период от 10 месеца след ОКС са установили по-ниска както обща, така и честота на значими или тежки кръвоизливи отново в групата на статини.

ГИ протективни ефекти на статините са наблюдавани както в групата на лечение с orbofiban, така и при контролите на плацебо

Вероятна причина за свързаната с приложението на статини ГИ протекция е увеличената стомашна продукция на простациклин и циклооксигеназа (COX)-2, които имат защитен ефект за лигавицата.

Проведените логистични регресионни анализи са показали, че при пациенти на възраст над 65 години, лечението с orbofiban, тежестта на сърдечната недостатъчност над 1 по скалата на Killip*, анамнезата за мозъчносъдова болест и приложението на блокери на калциевите канали водят до по-висок риск за ГИ кървене, докато приложението на статини е свързано с намаляване на риска с 32% (степен на вероятностите 0.68, p=0.079).

Бъдещо проспективно проучване ще проследи нивото на простациклин в кръвта и урината на пациенти с назначена терапия със статини. Неговите автори ще изследват и взаимодействията между аспирин и статините, както и ефектите от комбинираното им прилагане върху продукцията и активността на простагландините. (ДЯ)

* скала на Killip за определяне на тежестта на сърдечната недостатъчност (СН) при пациенти с остри коронарни синдроми (ОКС, ACS):

I клас – без клинични данни за сърдечна недостатъчност

II клас – екстрасистоли, S3 галоп и повишено югуларно венозно налягане

III клас – начален белодробен оток

IV клас – кардиогенен шок – хипотония (систолно артериално налягане <90мм Hg, симптоми на периферна вазоконстрикция (олигурия, цианоза, изпотяване)

По-високият клас на СН по скалата на Killip се свързва с по-висока смъртност до 30-ия ден и на шестия месец при пациенти със ОМИ със ST елевация (STЕMI), както и при случаи с ОКС без елевация на ST – (нестабилна ангина, NSTEMI).

При пациенти с ОКС без елевация на STсегмента смъртността до 30-ия ден е 2.8% в групата с Killip клас I спрямо 8.8% при клас II и 14.4% при клас III/IV, р<0.001 и на шестия месец – 5.0% спрямо 14.7% и съответно 23.0%, р<0.001).

Пациентите с Killip клас II, III или IV представляват 11% от цялата ОМИ популация, но 30% от всички смъртни случаи и за двете времена на проследяване след острия коронарен инцидент. Те са в по-напреднала възраст, по-често имат диабет или анамнеза за предишен МИ, или депресия на ST сегмента, както и по-често са с увеличени ензими (р<0.001 за всичките показатели).

Мултивариантен анализ показва, че Killip клас III/IV е най-силния предиктор за смъртност на 30-ия ден (степен на вероятност, hazard ratio, HR = 2.35, P<.001) и на шестия месец (HR = 2.12, P<.001).

Killip клас II също предсказва повишена смъртност на 30-ия ден (HR = 1.73, р <0.001) и на шестия месец (HR = 1.52, р <0.001). Пет фактори – възраст, скала на Killip, сърдечна честота, систолно артериално налягане и депресия на ST сегмента – съставляват над 70% от прогностичната информация за смъртност на 30-ия ден и на шестия месец след ОКС.

Скалата на Killip е силен самостоятелен предиктор за смъртност от всички причини до 30-ия ден и на шестия месец при пациенти с остри коронарни синдроми и посочва групата пациенти, която изисква специално внимание с цел подобряване на преживяемостта.

Използван източник:

1. Atar S., Cannon C., Murphy S. et al. Statins are associated with lower risk of gastrointestinal bleeding in patients with unstable coronary syndromes: Analysis of the Orbofiban in Patients with Unstable coronary Syndromes—Thrombolysis In Myocardial Infarction 16 (OPUS-TIMI 16) trial. Am Heart J 2006; 151:976.e1-6 http://journals.elsevierhealth.com/periodicals/ymhj