Преустановява се развитието на muraglitazar



01/06/2006
Bristol-Myers Squibb (BMS) съобщи през май, че преустановява по-нататъшното развитие на Pargluva (muraglitazar)*, двоен PPAR gamma и PPAR alpha агонист. Този представител на новия клас комбинирани инсулинови сенситайзери, наречени още “глитазари”, се намираше в предрегистрационен етап на клинични проучвания в САЩ за лечение на диабет тип 2. Резултатите от анализ** на напреднала фаза клинични проучвания, публикувани през есента на миналата година, свързаха медикамента с два пъти по-висока честота на сърдечносъдова смърт, нефатален миокарден инфаркт и инсулт при пациенти с диабет тип 2. В резултат на това, FDA отложи регистрацията на Pargluva, като поиска допълнителна информация за профила му на сърдечносъдова безопасност. Фармацевтичната компания BMS обяви, че за да изпълни това изискване на FDA са необходими дългосрочни изследвания. Проведеният анализ, е показал, че на фармацевтичния пазар се очакват други алтернативни антидиабетни средства през следващите пет години, което е довело до решението на фирмата да се откаже от допълнително изследване на muraglitazar. Вторият представител на глитазарите – tesaglitazar (Galida на AstraZeneca) – демострира добри резултати в 12-седмичното фаза 2 клинично отворено, плацебо-контролирано проучване GLAD (Glucose and Lipid Assesments in Diabetes). (ДЯ) * Pargluva е представител на новия клас „глитазари“. Те се разработват с цел да коригират едновременно дислипидемията (чрез активиране на PPARalpha) и дисгликемията (чрез активиране на PPAR-gamma) при пациентите с диабет тип 2. Поради едновременното съществуване и на двете нарушения, свързани с метаболния синдром, хипотетично прилагането на двоен агонист на алфа и гама PPAR рецепторите в една таблетка може да контролира дислипидемията, инсулиновата резистентност и хипергликемията и това да резултира в намаляване на риска за атеросклероза и сърдечносъдово заболяване. Активираните рецептори на пероксизомната пролиферация (PPARs) са нуклеарни транскрипционни фактори, които модулират експресия на множество гени. Агонисти на двете големи подгрупи PPARs – alpha (фибрати като fenofibrate и gemfibrozil) и gamma (тиазолидиндиони или инсулинови сенситайзери като rosiglitazone и pioglitazone) бяха одобрени в редица страни за лечение на нарушения в липидния и глюкозния метаболизъм. Фибратите намаляват повишените нива на триглицеридите и увеличават концентрацията на HDL-холестерола – те са първа линия терапия при хипертриглицеридемия. Muraglitazar е мощен PPAR-gamma агонист с умерени PPAR-alpha ефекти. До момента той се смяташе за много добър кандидат за терапия на „двойния“ проблем при диабет тип 2 – дислипидемия и дисгликемия. Основните странични реакции на глитазарите, които бяха известни до момента, са наддаването на тегло и появата на отоци, сходно на тиазолидиндионите. ** В анализа са включени проспективни, рандомизирани, двойно-слепи мултицентрови проучвания на пациенти с диабет тип 2 (3725 души) с нива на хемоглобин А1с между 7% и 10%, които са получавали различни дози muraglitazar, pioglitazone като монотерапия или в комбинация с metformin или glyburide (glibenclamide) в продължение на 24 до 104 седмици. Първичната крайна точка на проследяване е била честотата на смърт, нефатален миокарден инфаркт (МИ) или инсулт. По-композитен показател е включвал, освен тези крайни резултати, и честота на транзиторните исхемични атаки (ТИА) и на застойната сърдечна недостатъчност (СН). Резултатите показват, че при лекуваните с muraglitazar са възникнали 2.23 пъти повече първични крайни резултати (p=0.03). При включване на случаите с ТИА и СН в анализа, честотата на неблагоприятните крайни резултати е била 2.62 пъти по-голяма при получавалите Pargluva в сравнение с контролите, като степента на риск за застойна СН - 7.43 пъти по-висока (p=0.053). Muraglitazar увеличава заболеваемостта и смъртността при пациенти с диабет тип 2 при относително краткосрочно приложение, заключиха авторите на анализа. За допълнителна информация: Muraglitazar удвоява риска от големи съдови инциденти при пациенти с диабет тип 2. MD 2005, 10/декември: 25-26 http://mbd.protos.bg