Новости в хирургичното лечение на бъбречнокаменната болест



01/06/2006

Навлизането на миниинвазивната (стентиране и променяне на антеградния микционен поток) и инвазивната техника на лечение на нефролитиазата и въвеждането на новите диагностични методи подобряват прогнозата при това често заболяване, показаха данни от анализ на Stoller и Stackhouse, публикувани през януари в Medscape Nephrology (1).

Съвременните тенденции в терапията на нефролитиазата са постепенно отдалечаване от традиционните оперативни техники и използване на по-щадящи методи, като е регистриран значим напредък в лечението на острите епизоди и тяхната профилактика.

Диагнозата на нефролитиазата се базира на подробната анамнеза и физикален преглед, с избор на подходящата образна диагностика и лабораторни тестове. Използваните през последното десетилетие рентгенографски методи за изобразяване на бъбрека и пикочния мехур, ехографията на отделителната система и интравенозната пиелография постепенно се изместват от неконтрастната компютърна томография (NCCT).

NCCT е с по-голяма специфичност и чувствителност, с по-малка доза на облъчване от интравенозната пиелография и с подобрена способност за визуализиране на друга интрабдоминална патология. Наред с това се избягва токсичността от въвеждане на различни контрастни материи.

Хирургично лечение

Екстракорпоралната вълнова литотрипсия (shock wave litotripsy – SWL) е най-често използваният неинвазивен метод за лечение на нефролитиазата. Съвременните апарати са по-компактни и с по-малко странични ефекти, което позволява използването им в амбулаторни условия.

Ригидните уретероскопи са средство на избор в лечението на нефролитиазата в дисталните части на отделителната система, като по-новите серии не изискват дилатация на уретралния орифициум. Проблемитe при флексибилните устройства са увреждането на оптичните им устройства и дефлекционните им места при многократно използване и стерилизация.

Класическите интракорпорални литотриптери са ефективни, но има риск за увреждане на уретера или лещата на уретероскопа. Новите технологии (лазерна и двойночестотна, с използване на Neodymium) са с по-добра фрагментационна способност и позволяват по-продължително използване на устройствата, без увреждане на флексибилността.

Проблемът с елиминирането на остатъчните фрагменти може да бъде избегнат с използване на лазерна технология или пневматичен литотриптер. Често усложнение е и проксималната миграция на камъните, като ефектът на новите апарати за избягването й все още не е доказан в големи клинични проучвания. Стентирането на уретера се препоръчва дори и при неусложнена уретероскопия.

Стентирането с помощта на лапароскопска техника (без каутеризация и при ксантогрануламотозен пиелонефрит) и при малките, разположени дистално, камъчета показва предимства пред традиционните методи. Поставянето на стент подобрява микционния пасаж и уретералната дилатация. (ОИ)

Използван източник:

1. Stoller M., Stackhouse B. Advances in management of urinary stone disease. Medscape Nephrology; January 5; 2006 www.medscape.com/viewprogram/4949