Медикамент отделящите стентове – по-ефективни



01/06/2006

Медикамент отделящите стентове (drug eluting stents – DES), използвани в инвазивната кардиология, са свързани със значимо по-малка честота на рестенозите и големите коронарни събития, в сравнение с непокритите стентове, сочат данните от мета анализ на рандомизирани контролирани проучвания на Roiron и сътр., публикуван през май в списание Heart (1).

DES са ново и засега най-ефективно средство за превенция на рестенозата на коронарните артерии (2), но тромбозата след поставянето им остава често усложнение. Въпреки повлияването на редица значими сърдечни събития, това усложнение на катетър-базираната терапия на ИБС все още не е напълно отстранено.

Целта на авторите е да определят каква е честота на значими коронарни усложнения (major adverse coronary events – MACE) и на рестенозата на стента (in-stent restenosis) след определен период на проследяване в проучвания, разглеждащи главно ефекта на имплантите, покрити със sirolimus* и paclitaxel**, сравнени с обикновени стентове.

В анализа се съпоставят DES и непокритите стентове (bare metal stents – BAR) за период от шест до девет месеца след интервенционалната процедура, с два главни първични критерия за оценка – ангиографски документирана над 50% стеноза в областта на интервенцията или MACE – композитен критерий от смърт, нефатален миокарден инфаркт и реваскуларизация.

За сравнение на DES и BAR са анализирани данните от 19 проучвания, включващи 8987 пациента (4574 с DES и 4413 с обикновени стентове). Като първични критерии за избрани MACE или коронарната рестеноза. Анализът обхваща и честота на миокардния инфаркт с Q зъбец и тромбозата на стента след 12 месеца.

Честотата на MACE е значително редуцирана след реваскуларизация с DES (от 19.9% на 10.1%, р<0.001). Рестенозата намалява от 31.7% при непокритите метални стентове на 10.5% при медикамент отделящите. Смъртността, честота на миокардния инфаркт и на тромбозите на стента са сходни за двете групи.

Ползата от употребата на стентовете с paclitaxel е константна, докато sirolimus отделящите са по-ефективни при високорисковите пациенти. Тези разлики мога да бъдат обяснени с директния фармакологичен ефект на втория медикамент върху вътрестентовата клетъчна пролиферация.

Значимото намаляване на MACE и редукцията на рестенозата при реваскуларизацията с DES доказва ползата от този вид коронарна интервенция, особено при наличие на съпътстваща некоронарна патология. Въпреки това, има риск за тромбоза на DES, чиято реална честота тепърва предстои да бъде изяснена. (ОИ)

* sirolimus-отделящи стентове – SES (Cypher на Cordis, J&J)

** paclitaxel отделящи стентове – PES (Taxus на Boston Scientific)

Използвани източници:

1. Roiron C., Sanchez P., Bouzamondo A. et al. Drug eluting stents: an updated meta-analyses of randomised controlled trials. Heart 2006; 92: 641-649 http://www.heartjnl.com

2. Sousa J., Serruys P., Costa M. New frontiers in cardiology: drug-eluting stents: part I. Circulation 2003; 107:2274-9 http://circ.ahajournals.org/current.shtml