Лейомиомите са свързани с усложнено раждане



01/06/2006
Бременните жени с миоми имат повишен риск за Цезарово сечение, седалищно предлежание, малпозиция на плода, преждевременно раждане, placenta previa и масивна постпартална хеморагия, показаха резултатите от голямо ретроспективно проучване, публикувано през февруари в списание Obstetrics and Gynecology (1). Лейомиомите се диагностицират често по време на бременност, но ролята им в антепарталния, интрапарталния и постпарталния период все още не е достатъчно добре изяснена. “Връзката между миомите на матката и акушерските усложнения не е напълно ясна, макар да се знае че това води до намалена разтегливост на матката и механична обструкция”, заяви д-р Alison Jacoby от University of California и водещ автор на проучването. Изследваните пациентки са имали по-висок риск за постпартален кръвоизлив (със 157%); placenta previa (с 86%); Цезарово сечение (с 64%); малпрезентация (с 64%); малпозиция (с 59%) и преждевременно раждане (с 45%). В анализа са включени 15 104 бременни със или без лейомиоми, които са преминали рутинно ултразвуково изследване през втория триместър. От тях 401 (2.7%) са диагностицирани с поне един миомен възел с размери >1 см. Цел на проучването е да се установи връзката между наличието на лейомиоми и честотата на усложненията по време на бременност, раждане и пуерпериум. Честотата на Цезаровите сечения не се е различавала значимо при жени с лейомиоми >10 см и <10 см (31% срещу 25%, р=0.49), но бременните с по-големи миоми са имали по-висока честота на малпрезентация. Броят на лейомиомите не е бил свързан с нито един от показателите за изход от раждането. Честотата на оперативно вагинално раждане, хориоамниотит, преждевременно пукване на околоплодния мехур и абрупцио на плацентата не се е различавала достоверно между групите със и без лейомиоми. Същото се е отнасяло и за продължителността на бременността. (ИТ) Използван източник: 1. Qidwai G., Gaughey A., Jacoby A. et al. Obstetric outcomes in women with sonographically identified uterine leiomyomata. Obstet Gynecol 2006; 376-382 www.greenjournal.org