Кой се страхува от доброволното здравно осигуряване?



01/06/2006
Доброволното здравно осигуряване (ДЗО), законово регламентирано от 1998 година, вегетира вече години наред, като основна причина за това е липсата на политическа воля за създаването на реален пазар на здравни услуги, подчинен на мощния икономически лост – конкуренцията. След 2001 година, когато започна процедурата по лицензиране на дружествата за ДЗО, техният брой достигна 12, като необходимият капитал за регистриране беше намален от 2 милиона лева на 500 000 лева и до три години трябва да се увеличи до 2 милиона лева. Обхватът им е много скромен – под 1% от общия финансов ресурс от 1.9 милиарда лева. В повечето европейски страни, около 20% от средствата в здравеопазването постъпват от ДЗО. За деветмесечието на 2005 година у нас доброволните здравноосигурителни фондове (ДЗОФ) са акумулирали 15 милиона лева приход и, според специалистите, за цялата година може да се очаква цифрата от около 20 милиона лева. Главно големи фирми осигуряват своите служители в ДЗОФ, докато индивидуално осигурените са много малко. Една от причините е финансовите възможности на повечето българи. А и ДЗОФ все още не са добили популярност, в България доброволното осигуряване няма традиции, липсва и култура за това... Новата Национална стратегия за развитие на здравеопазването 2007-2012 не предвижда място за ДЗО на пазара. Националната каса е запазена с мощта на своя монопол, като единствената, която разполага със задължителната здравна вноска от 6%. Така пациентите, които искат да имат избор, се налага да плащат два пъти – веднъж задължителната си вноска и втори път – доброволната. Пречка за развитието на ДЗО са също ниските доходи на населението. Друг проблем е липсата на гарантирани права по задължителното осигуряване, поради което ДЗО най-често дублира изцяло извънболничната помощ. „Напълно осъзнавам всички политически страхове от това да се пипне националната каса и да се разкрепости, да се даде по-голяма широта на избор,“ сподели в интервю за МD д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за ДЗО и изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие“. Оказва се, че у нас не само социално слабите не плащат задължителните си здравни осигуровки, а също и хора с високи доходи. Точно в тях д-р Виткова вижда потенциални клиенти на ДЗОФ в случай, че НЗОК не е сама на пазара. Вярно, във фондовете тези граждани ще платят повече, но срещу по-голям обем и качество на здравните услуги. „И тези пари ще се върнат отново в здравната система,“ продължи д-р Виткова, която бе министър на здравеопазването за периода 1995-1997 година, когато бе разработена и първата стратегия за развитие на здравеопазването, одобрена от парламента. Няма опасност по този начин НЗОК да фалира, казва тя, защото по-голямата част от населението ще остане с касата, но конкуренцията ще й подейства оздравително. Няма риск от фалит и на дружествата. Обикновено договорите са едногодишни, а фондовете са наблюдавани от Комисията по финансов надзор. „Ние ще се натоварим да правим и основния пакет, ще намалим премията по доброволното осигуряване и тя ще стане приемлива за хората,“ предвижда д-р Виткова. Допускането на ДЗОФ на пазара ще ги направи, също така, атрактивни за лечебните заведения. Защото сега фондовете не са интересни, след като 20 милиона лева са разпръснати върху многото лечебни заведения в страната. „И на всичкото отгоре ги контролираме, искаме качествено обслужване,“ каза д-р Виткова. По-големите финансови възможности на фондовете ще доведат до повишаване на качеството на медицинското обслужване на пациентите в болниците, до по-качествената организация на работа, която е една от големите причини за лошото финансово състояние на лечебниците. Здравноосигурителната система е система за стимулиране на качество, убедена е тя. Д-р Виткова се изказа в полза на увеличение на здравната вноска, докато за въвеждане на доплащането в болничните заведения, тя настоява за ясни правила: „Абсолютно свободното ценообразуване за лечебните заведения не ги стимулира да използват средствата рационално, ефективно. Част от тях са монополисти в географски план – в Шумен, например, има една болница.“ „И тъй като те могат да работят с 200 души персонал, те нямат стимул след като сами определят цените си, без всякаква методика, без условен таван. А и няма никакви доказателства, че цената на услугата е обвързана с качеството. Стига се до парадокси университетски болници да ни предоставят цени за обличане на труп. Като траурна агенция,“ коментира бившата министърка на здравеопазването. Освен през увеличаване на вноската, регламентиране на доплащането и стимулиране на качеството на здравното обслужване, системата на финансиране в здравеопазването трябва да премине и през приватизация, счита д-р Виткова. Въпросът е каква приватизация „Трябва да има сигурни гаранции, че когато нещо се приватизира, трябва да се получи по-добро качество. И отговор на основния въпрос – на каква цена,“ коментира д-р Виткова. Няма частно лице, което да работи на загуба в обществен интерес, допълни тя. И ако ние сме готови като общество да заплатим доста по-високи цени на здравните услуги, тогава да мислим за тотално раздържавяване, както някои предлагат. Ако не сме готови на такова нещо, да видим какви са ни обществените възможности. Държавата трябва да си влезе в задълженията на регулатор на тези процеси. Тя е категорична, че продажбата на дворове или части от сградния фонд на болниците няма да реши напълно проблемите с дълговете на лечебните заведения, тъй като налице е разтворена ножица между реални разходи за здравни услуги и приходи. „Ще се изплатят еднократно дългове. Какво ще правим след това? Естествено – отново ще се натрупат дългове“. Няма реална здравна карта Това, което съществува в момента като здравна карта, не отразява потребностите от медицинска помощ, от болници, болнични легла, специалисти, които да са териториално правилно разпределени. Тя отразява едно статукво и никой не се ангажира професионално и компетентно да ревизира потребностите. Това трябва да бъде силно регулирана от държавата дейност, според д-р Виткова. „Има принципно неразбиране за ролята и мястото на държавата, за начина по който ще се развива системата, най-вече за тенденциите в Европа за всички нива на медицинската помощ,“ каза в заключение д-р Виткова. (ЛС) Лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване: 1. Обединен здравноосигурителен фонд Доверие АД София, бул. „Дондуков“ 82; тел. 02/953 13 26 2. Ти Би Ай – здравно осигуряване АД София, бул. „Елин Пелин“ 18; тел. 02/963 06 69 3. Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ АД София, бул. „Цар Освободител“ 6; тел. 02/981 90 32, 981 57 99 4. Здравноосигурителен фонд Медико-21 АД София, бул. „Мария Луиза“ 92; тел. 02/931 04 21 5. Българска здравноосигурителна компания Закрила АД София, бул. „Дондуков“ 68, тел. 02/92 67 330 6. Здравноосигурителна компания Надежда АД София, кв. Витоша, ВЕЦ Симеоново 999; тел. 02/962 05 34 7. Доброволна осигурителна мрежа - Здраве АД София, бул. „Цар Симеон“ 57, ет. 1; тел. 02/926 20 74 8. Български здравноосигурителен фонд АД София, бул. „Златен рог“ 22; тел. 02/862 50 05 9. Здравноосигурителна компания България здраве АД София, бул. „Родопски извор“ 42Б; тел. 02/958 25 75 10. Здравноосигурителна компания Свети Николай Чудотворец София, бул. „Г. М. Димитров“ 16; тел. 02/965 16 50 11. Здравноосигурително дружество Планета АД Добрич, ул. „Независимост“ 4А, ет. 2; тел. 058/60 54 07 12. Здравноосигурителен институт АД София, ул. „Цар Борис III“ 41; тел. 02/952 33 23